02 Ноември 2009 00:43

малко си е повишил оценката - заслужава 4.25 хахахаха

02 Ноември 2009 01:09

Танцуващият със звездите

02 Ноември 2009 01:24

Спомням си една случка с един мой даскал по физкултура. В края на срока оформя оценките на класа и стига до един съученик, който има само петици на всички дисциплини. Даскала мисли, мисли и каза: Ти притежаваш постоянство, затова ще ти пиша шестица. Разни хора, разни идеали.

02 Ноември 2009 05:20

Е-е-еех ОЦЕНКИ.......ти кво мислиш, а аз кво мисля да не те стига....

„”.......Вестниците цитират с нескрито удоволствие данните на НЦИОМ за рейтинга на Бойко. Между другото, от НЦИОМ твърдят, че 3/4 от българите стояли зад Борисов. Значи само 3/4 са срещу него. Станаха много четвъртите ли? А, моите са си верни, питайте НЦИОМ за техните.
Замисляли ли сте се, граждани, какво ще стане, когато рейтингът на Бойкобаши стигне 100%? Според мен има три варианта.
1. Стига 100% и си остава там, заклещва се между нулите.
2. Превърта се като километраж и почва отначало - пак от 0 до 100.
3. Стига до 100% и продължава нататък – 110%, 120%... 200%, 400%.
Социолозите минават в промили, като при боклука. Хем ще е много по-точно, хем ще се даде възможност рейтингът на Бойко да се отчита поне още година. Пък след година, той може и да се укроти. Рейтингът..........””

02 Ноември 2009 10:02

Глеам рейтингът на БоБо нещо те е заклещил.

02 Ноември 2009 10:44

НА БАРЕКАДАТА

Като заваляха едни оценки, едни мнения, та цял мандат! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво бащицата форум, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за писане на мнения.
Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след клавиатурата. Никът му регистриран в един хубав широк валог. От всички страни акаунти и завет. Страницата на форума изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:
– Де-е, хайде, братя!
Ехото се обади живо от монитора.
Старият Белчо раздвижи опашката на мишката и затрака по клавиатурата спокойно. Сивушка – слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо – прави усилие и върви успоредно с него - чете, ама не разбира написаното.
И ето че се редят статия, две, три – леха... Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави тъпотията и си подсвирна с уста.
– Не бързай толкоз, Белчо, че Сивушка не може като тебе... Хайде, Сивушке, хайде, слабушке, хайде, миличка... Уморихте се, ама какво да ви правя? И аз се уморих... Де-е, горе! Дале!
- Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила. Устата и се отворила, гръбнакът и се превил на кочияшка, тънката и опашка се накокържила.
Белчо пристъпи еднаж, тя – два пъти. Оплезила език – върви!
Наоколо няма никой. Из форума леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки.
– Хайде, Сивушке, хайде, мила! – подвиква Боне и със страх гледа как компютърната конфигурация все повече се уморява и губи сили.
– Стой!... Хайде малко почивка!
Уморените машини се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по мониторите.
– Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке? – заговори им той.
А Сивушка и Белчо спокойно и безстрастно го гледаха с тъжните си екрани и вентилаторите им дишаха тежко. От охладителните отвори на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.
– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е? Сивушке-слабушке? Процесора ти плаче, миличка. И днес да поработим, па утре е празник, цял ден ще си почивате. Ти какво ме гледаш, Белчо? Юнак си ти – говореше им Боне.
Но Сивушка нe изправи главата си. Думите на господаря й сякаш не бяха утeшителни за нейното болно дъно. Чипсета и видеокартата й тупаха силно и бързо. Интегралите и трепереха.
– Кажи ми, Сивушке-слабушке, какво ти стана? – заговори уплашено Боне и почна да я милва като дете. После хвана уеб-камерата и подвикна.
– Де... хайде .. да се поразтъпчете.
Белчо се напъна да попише. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.
– Де! Хайде, хайде! – викна с висок и ободрителен глас Боне.
Ехото из форума живо му се обади.
Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но платките и се разтрепериха, тя се повали, измуча жално и изпадна в хибернация.
Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка. Тя лежеше неподвижно, с протегнатити кабели, с монитор заровен в овалната поставка, със загасен екран и се охлаждаше тежко.
– Стани, Сивушке, стани! – – освободи я от кабелите Боне и почна да я вдига за ръкохватките.
Сивушка едвам присветна с екран, погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: остави ме да си умра спокойно, и пак замижа.
Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Статията под форума орана не доорана се печеше на слънцето. То едничко гледаше от небето и полекалека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никакво мнение форумско.
Публиката беше глуха.
– Хайде, Сивушке! Стани! Виж, Белчо ти се смее. Стани! Не шегувай се, мила... я виж колко е ровка статията във вестника – само за оране!
Боне хвана безжичния рутер за антенките и полека почна да го вдига. захранващият му кабел се закачи някъде си в земята и едвам се помръдна. И отпусна пак скапания хардуер на компютърното бюро и задиша по тежко.
Боне седна пред компютърната конфигурация, взе на колене монитора, па го замилва и зацелува по екрана.
- Не прави така, миличък! Съжали ме! Слушай! Само тая статия остана. Да орем, да я допише мнението си, после почивка... До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си чатиш с когото си искаш. Децата ще ти пращат имейли, всяка сутрин ще те поздравяват с виртуални закачки, ще те регистрират в нови и по-нови социални мрежи... Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка? Тогава Галица и Белчо ще пишат във форума, а ти ще им четеш мненията доволно, ще ги гледаш и ще им викаш: творете, творете – и ще им се радваш. А вечер, като пусна Галица, тя ще ти пуска антивирусната програма и ще ти вика: добър вечер, стара майко! Стани, миличка! Стани! Хайде!
Но Сивушка се не поклати, нито отвори очите си да го погледне. Харддискът и вибрираше силно - кутията й трепереше като трескава. Боне стана, извади едно си-ди, забърса го с кърпа и го поднесе до си-ди-ром устройството:
- На, слабушке, прочети диска!
Сивушка светна монитора си, погледна умилително господаря си и пак замижа.
Боне въздъхна отчаяно. Погледна статията, която пръхнеше, погледна форума, който мълчеше, погледна Белчо, който пишеше кротко едно мнение на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.
Той пак се обърна към болната Сивушка.
– Стани, миличка! Стани, че модератора е във форума, ще дойде да те изтрие! – почна да я плаши той.
После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе във форума и почна да пише емоционални мнения, да реве като мечка и да лази на четири крака към раздрънкания компютър.
– Бау!... Ауу!... – приближи се той до него.
Монитора присветна за кратко. Дълбоко в неговия измътен жален екран гореше бесен ужас. Тонколонката промуча отчаяно, но пак не можа да стане качествен звук.
Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над компютъра, прекръсти се и заплака.
Старият компютър промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша.

Натиснете тук

02 Ноември 2009 15:05

Самооценката е хубаво нещо и малко скромност не е излишна.

02 Ноември 2009 16:02

Самочуствието е положителна черта до момента, в който премине в его.

02 Ноември 2009 16:13

Голямо жури, голямо нещо, ..

02 Ноември 2009 21:55

Поздрав! Натиснете тук