"След смъртта на баща ни получихме в наследство голям апартамент. Наследниците сме аз, брат ми и нашата майка. Получихме и висока данъчна оценка на имота, около 53 000 лв. Какъв ще е размерът на данъка за наследството и как се плаща той?"

Пита Гълъб Радославов от София



С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или завещание имущества в страната или чужбина от български граждани, както и имуществата в България, получени от чужденци. Данък плащат и лицата без гражданство, които са получили обекти в страната или са ги внесли от чужбина. Тези въпроси са уредени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

В наследственото имущество се включват

притежаваните от наследодателя движими вещи и недвижими имоти и правата върху такива вещи (на строеж, надстрояване и пристрояване), както и вземания и задължения на починалия. Наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя, освен ако със закон не е предвидено друго.

Данъчно задължени са лицата, които наследяват по закон, имат завещание в тяхна полза или са заветници - наследяват само конкретна вещ. Всички тези лица



са длъжни в 6-месечен срок от откриване на наследството,



т.е. от датата на смъртта на наследодателя, да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя. Ако декларацията е подадена в срок само от един наследник, тя има действие и за останалите наследници. Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото по наследство имущество по вид, местонахождение и оценка. То се оценява в левове към момента на откриване на наследството. В конкретния случай това е данъчната оценка на апартамента, която се изготвя от данъчния орган по Приложение N2 към ЗМДТ.

Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по специални таблици, които са неразделна част от закона.



Освобождават се от данък (но не и от подаване на декларация)

имуществата на загиналите за Република България при изпълнение на служебния си дълг, имуществата, завещани на държавата, общините и Червения кръст, обикновената покъщнина, дребният земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти, предметите на изкуството-автор на които е наследодателят, неполучените пенсии и имущества, за които вече е платен данък от български гражданин в чужбина.

В случай, че наследодателят от своя страна е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка от това имущество, ако е получено до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е получено до 3 години преди смъртта му.

Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението, респективно от подаването на декларацията за наследството. Ако починалият има пари по сметки в банките и неговите наследници не са платили дължимата от тях част от данък наследство, той се удържа и превежда по сметка на териториалната данъчна дирекция. В този случай на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

Съгласно Таблица N1 към ЗМДТ за съпрузи и наследници по права линия



необлагаемия наследствен дял в левове е 15 000 лв.



Дяловете се разпределят между всички наследници и всеки един от тях поотделно се ползва от този необлагаем праг. За суми от 15 001 до 50 000 лв. в конкретния случай се плаща 0,1% за горницата над 15 000 лева. За изчисляване на дължимия данък върху наследствата се налага разделяне на данъчната оценка поравно на наследниците. В конкретния случай с тримата наследници, половината от апартамента се полага на преживялата съпруга, понеже става дума за съпружеска имуществена общност. Останалата половина се разделя на три равни части между съпругата и двете деца. По този начин ще се изчислят и данъчните им задължения.

Примерът показва, че нашите читатели, в качеството им на трима наследници, ще заплатят сравнително нисък размер на данъка наследство върху наследственото жилище. Плащането на целия данък от някой от наследниците ползва и останалите, неплатили наследници.

Закъснението за подаване на декларация за данък наследство (6-месеца) или неплащането му в 2-месечния законов срок носи на закъснелия нарушител административнонаказателна отговорност - глоба от 10 до 500 лева.