Последните промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) от 1 януари т.г. засегнаха режима на регистрация и обезщетения за безработните. Накратко ще се спрем на някои изисквания, които липсваха в отменения закон за закрила при безработица.

Кои лица имат право на обезщетения при безработица, включително и на регистрация като безработни?

Според чл.54а, ал.1 КЗОО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването.

Кои лица подлежат на въпросното задължително осигуряване ни казва чл.4 КЗОО. Това са:

1. работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец;

2. държавните служители;

3. кадровите военнослужещи и някои други по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията (чл.41 ал.1 т.3 КЗОО);

4. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор, както и членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;

5. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.

За да придобият право на парично обезщетение, ако останат безработни, тези лица трябва да отговарят и на още няколко условия:

1. да имат регистрация като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта (познати ни като бюра по труда);

2. да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;

3. да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на

задължително осигуряване по чл.4 от КЗОО.

Тези обстоятелства трябва да се декларират ежемесечно пред териториалните поделения на Националния осигурителен институт от получаващите обезщетение лица.

Не се осигуряват за безработица, макар че подлежат на осигуряване за останалите осигурителни рискове:

1. членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, макар че подлежат на задължително обществено осигуряване;

2. работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец;

3. регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, т.нар. самоосигуряващи се лица, в т.ч. еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества.

В сравнение с отменения закон за закрила при безработица кръгът на лицата, които се осигуряват, не е променен. По отменения закон обаче за определен кръг лица имаше преференции при правото на обезщетение. Такова право имаха и:

- безработните, които са изпълнявали сезонна работа по трудов договор, както и

- артист-изпълнители, работили по трудов договор през съответната календарна година, за срок най-малко 6 месеца от последните 12 месеца;

- безработните, работили без трудови правоотношения в творческите състави на драматични, музикални и куклени театри, филмови продукции, опери, балет, филхармонии, симфонични и камерни оркестри, хорове и фолклорни ансамбли, които се осигуряват или са подлежали на осигуряване за безработица за срок най-малко 4 месеца от последните 12 месеца.

И при двете групи се допускаше отклонение от общото изискване - да са работили по трудов договор и да са осигурявани или да са подлежали на осигуряване за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяването на договора, като това време се зачита за трудов стаж.

Сега с допълненията в КЗОО преференциите са отпаднали и за всички правоимащи важи изискването да са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването.

Новият режим ще ощети много сезонни работници, които можеха да си намерят работа в активните сезони в туризма, селското стопанство, някои строителни работници и други. На практика такива лица няма да имат право да получават обезщетение, понеже по правило те могат да работят не повече от 6-7 месеца в годината.

Какво е необходимо да направи безработният, за да получи обезщетението?

Да подаде заявление до съответното териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). Забележете, безработният трябва да има регистрация като такъв в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, а за да получи обезщетението трябва да подаде заявление до териториалното поделение на НОИ. Това са две различни служби. А доколко този ред е удачен, е друг въпрос.

Заявлението трябва да се подаде в 3-месечен срок от датата на прекратяване на осигуряването. Например за трудовите договори, най-често срещания случай на осигуряване за безработица, осигуряването се прекратява към момента на прекратяване на трудовия договор, т.е 3-месечният срок тече от датата на прекратяване на трудовия договор. Ако безработният пропусне срока по неуважителни причини, паричното обезщетение не се плаща за времето на закъснението.

Обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ.

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетенията за безработица следва да се уреди от Министерския съвет. Вероятно това ще стане с наредба, която все още не е публикувана в Държавен вестник. Можем само да предполагаме, че съществуващият до момента режим до голяма степен ще се запази.

Идната сряда ще разясним някои въпроси, свързани с размера на обезщетението за безработица и периодите от време, през които то може да се получава.