Повишените пенсии са много голям дял от държавните разходи, затова и бюджет 2010, който е рекордно голям, изглежда малък за останалите сфери, обясни колегата му Георги Ангелов. Хората на средна възраст са най-засегнати от икономическите неволи на държавата. Близо 61% от 46-60-годишните и 56.6% от 31-45-годишните са изпитали на гърба си ефектите от рецесията. По-младите се справят малко по-добре в трудните времена - 43.3% от 18-30-годишните са засегнати лично. Оказва се, че пенсионерите са най-защитени от шамарите на кризата - само 25.8% от хората над шейсет твърдят, че са усетили рецесията.
В България кризата се усеща най-вече като намаляване на заплатата и загуба на работа. Други форми са принудителните отпуски, намаленият работен ден, свиването на доходите от собствен бизнес и извънредният труд без съответно заплащане. Вдигането на лихвите по заеми и отказите на банките да отпуснат кредит също са проявления на кризата.
Кризата е икономическа, но за българите тя има политическо лице, показва анализът. Над 64% от анкетираните намират, че положението в страната се е влошило през последната година, а според 53.5-57% (процентът се движи между тези стойности от юни 2008 насам) ситуацията е направо нетърпима. Но рокадите във властта определено са внесли оптимизъм сред населението: тези, които очакват подобрение на икономическата ситуация през идните 12 месеца, сега са 30.6% срещу 21.3% преди година и 11.4% през март т.г.
Много е показателно, че през лятото на 2008 г., когато България все още бе остров на блаженството според кабинета "Станишев", 56.4% от българите вече са били убедени, че страната не отива на добре.
Тогава само 24.3% са вярвали на тройната коалиция. Според Георги Стойчев черногледството тогава е било подхранено от тоталното спиране на еврофондовете за България. През октомври 2009 г., въпреки че кризата е в разгара си, а новото правителство реже разходи и кърпи пробойни в бюджета, 41.6% от българите са убедени, че страната се развива към по-добро и само 16% са на обратното мнение. Има ясна политическа поляризация - симпатизантите на ГЕРБ и десните партии като цяло са оптимисти, а привържениците на БСП и ДПС са с мрачни очаквания за икономическото бъдеще.
Банките бият в пъти политиците по доверие. Стабилната финансова система е спечелила българите - 44.2% "гласуват" доверие на банките, а само 10% - на политическите партии. Прави впечатление, че през годината на кризата доверието и към банките, и към правителството расте. През октомври 2008 г. доверието към финансовия сектор е било доста по-сдържано - само 26.8% са имали значителна сигурност по отношение на банките. През март 16.5% от хората са вярвали на изпълнителната власт, а през октомври вече 28% имат доверие на кабинета.
Има един въпрос, по който българите са небивало единодушни - близо 97% смятат, че са нужни мерки срещу кризата. И през миналата, и през тази година процентът е близо до 100%. В същото време проучването разкрива, че хората не знаят какви антикризисни стъпки и оръжия ползват управляващите - през март 2009-а незнаещите са 45%, а през октомври делът им става още по-голям - 48%.
Вчера Центърът за икономическо развитие прогнозира, че след 3 години на ръст от 6 и над 6% през 2009 г. икономиката ни ще се свие с 5%, а догодина ще има символично отлепване на дъното - от порядъка на 0.5% нагоре. Едва през 2011 г. България ще постигне забележим растеж - около 4%, обяви шефът на ЦИР Георги Прохаски.
Догодина месечната инфлация ще е ниска и няма да надхвърля 1%. Пикът ще е през февруари-март, когато обикновено повишените акцизи на цигарите се усещат на пазара.
Въпреки че МС очаква догодина безработицата да се устреми към 11.5%, в ЦИР са по-големи оптимисти и смятат, че дори през критичните март-април няма да достигне двуцифрена стойност и ще се удържи до 9-9.5%.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии България може да се похвали с финансова стабилност и има уникалния шанс за първи път от десетилетия насам да излезе от криза без чужда помощ. Страната ни е единствена на континента и от малкото в света, които догодина ще имат бюджет без дефицит заедно с много нисък публичен дълг.
Банките бият в пъти политиците по доверие. Стабилната финансова система е спечелила българите - 44.2% "гласуват" доверие на банките, а само 10% - на политическите партии. Прави впечатление, че през годината на кризата доверието и към банките, и към правителството расте. През октомври 2008 г. доверието към финансовия сектор е било доста по-сдържано - само 26.8% са имали значителна сигурност по отношение на банките. През март 16.5% от хората са вярвали на изпълнителната власт, а през октомври вече 28% имат доверие на кабинета.
Има един въпрос, по който българите са небивало единодушни - близо 97% смятат, че са нужни мерки срещу кризата. И през миналата, и през тази година процентът е близо до 100%. В същото време проучването разкрива, че хората не знаят какви антикризисни стъпки и оръжия ползват управляващите - през март 2009-а незнаещите са 45%, а през октомври делът им става още по-голям - 48%.
Вчера Центърът за икономическо развитие прогнозира, че след 3 години на ръст от 6 и над 6% през 2009 г. икономиката ни ще се свие с 5%, а догодина ще има символично отлепване на дъното - от порядъка на 0.5% нагоре. Едва през 2011 г. България ще постигне забележим растеж - около 4%, обяви шефът на ЦИР Георги Прохаски.
Догодина месечната инфлация ще е ниска и няма да надхвърля 1%. Пикът ще е през февруари-март, когато обикновено повишените акцизи на цигарите се усещат на пазара.
Въпреки че МС очаква догодина безработицата да се устреми към 11.5%, в ЦИР са по-големи оптимисти и смятат, че дори през критичните март-април няма да достигне двуцифрена стойност и ще се удържи до 9-9.5%.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии България може да се похвали с финансова стабилност и има уникалния шанс за първи път от десетилетия насам да излезе от криза без чужда помощ. Страната ни е единствена на континента и от малкото в света, които догодина ще имат бюджет без дефицит заедно с много нисък публичен дълг.
