Две партии, всяка от които си е спечелила място в най-новата българска история, осъмнаха в началото на седмицата с нови лидери. Христина Христова замени не кого да е, а Симеон Сакскобургготски като лидер на НДСВ. Мартин Димитров пък замени себе си като шеф на СДС. Може и да е парадоксално, но промяната при сините е по-съществена от тази при жълтите. Христова бе фаворитът на Симеон. Докато Димитров съвсем не е това, което беше преди. В първия си мандат той стана лидер с доста солидна подкрепа и беше символ на надеждата за промяна в СДС. Докато сега спечели 4500 гласа от общо 11 400 сини членове и има негативния имидж на човек, който не винаги спазва устава на собствената си партия и е обвързан с Иван Костов.



И Христова, и Димитров имат една и съща задача -



да извадят формациите си от клинична политическа смърт. Несъмнено задачата на бившия социален министър е доста по-сложна и почти невъзможна. Първо, тя трябва да среже пъпната връв между родителя Симеон и неговото отроче НДСВ. Жълтите обаче все още се кълнат във вярност на Н.В. и дори се разкайват, че не са го защитили достатъчно самоотвержено от нападките и клеветите. Христова трябва да накара хората да повярват, че стои начело на либерална партия, а не на бизнес проекта на един бивш цар и неколцина приятели на втория му син. Христова трябва и да внуши на избирателите, че НДСВ е предвидима партия, която изпълнява това, което обещава. Защото досега жълтите правеха точно обратното - опитваха се да ни убедят, че новият морал е съвместим със съмнителна реституция, странна сделка с външния дълг, БТК и др. И че да крепиш цял мандат БСП във властта, след като преди изборите си обещал, че няма да правиш коалиция с тази партия, е отговорно поведение. Това е всъщност основната причина, поради която НДСВ дори не влезе в парламента. Трудно е да се повярва, че Христова ще го върне обратно там.

Димитров определено има по-добра стартова позиция. СДС изненада всички, най-вече себе си, като все пак се добра до парламента и дори има 10 депутати, достатъчни за самостоятелна ПГ. Ако Димитров обаче не съумее да консолидира и обедини партията, нея я чака същата съдба като тази на НДСВ. Като начало той пък трябва да пререже пъпната си връв с Иван Костов.



Факт е, че синята идея се оказа доста жилава



Факт е също така, че партии като СДС в Източна Европа отдавна са в историята. Ако новото ръководство на сините обаче продължава да разчита само на историческата инерция, те със сигурност ще последват съдбата на своите събратя в бившите соцстрани.

Основният проблем и на сините, и на жълтите е, че партиите им са разграден двор, в който няма и помен от обща идея, общи правила, които всички спазват, обща визия. В НДСВ на конгреса се очертаха два лагера - юпита и олимпита. Едните дърпат надясно и демонстрират независимост, другите са усърдни велможи, които се кланят ниско на царя и предпочитат либералната ниша. Жълтата партия най-вероятно ще изчезне, но те ще останат.

Драматично е положението и в СДС. Реално Димитров събра малко повече от една трета от гласовете на всички членове. По правилата на демокрацията това е победа. Ресурсът на новия лидер обаче не е достатъчен, за да обедини партията. А това е първото и задължително условие, за да има някакво развитие. На всичкото отгоре се оказа, че изборите са били съпътствани с нарушения, подобни на онези, които се наблюдават на всички други вотове у нас. Ако ще е така, по-добре в СДС да се откажат от вътрешните избори.

Едно е сигурно - до няколко години ще е ясно дали НДСВ ще успее да се върне от историята и дали СДС ще отиде там. Първият тест ще са местните избори. Едва ли ще са много хората, на които тези партии ще липсват, в случай че останат просто мил спомен от времето, когато се наливаха основите на демокрацията.