Една средностатистическа българска фамилия се оказала много нещастна (направо я пишете в графата "разплакани фамилии!"), защото съвсем го закършила в извънредно трудните условия на пазарната икономика, които стават съвсем непосилни по време на световна криза.

Тази нещастна фамилия се състояла от двама души, които живеели на семейни начала, тъй като през целия демократичен преход не могли да си позволят лукса да вдигнат сватба. "То у днешно време - както казва кварталният философ Дидо Банишорски, - една сватба чини колкото едно погребение! То у днешно време - както обича да уточнява той, - ни да си жив, ни да си умрял, камо ли да си законно женен!"

Естествено, споменатата фамилия не разполагала с начален капитал, та по тази причина не отворила нито фирма, нито завъртяла бизнес.

А и на хотелиерство не можела да се отдаде фамилията, понеже разполагала с нищо и никаква гарсониера, обзаведена доста скромно - единствената интериорна гордост бил старинен четирикрилен гардероб.

Че и на фермерство не можела да се отдаде фамилията, понеже не получила от реституцията никаква земя, от която да се препитава криво-ляво, а за криво-дясно въобще да не говорим.

Все пак трябвало да се живее, та мъжът и жената се чудели и маели как да свържат двата края, които в конкретния случай им се виждали крайно отдалечени и изобщо не се знаело кога ще им дойде времето.

Тогава мъжът - нали все пак бил глава на семейство и носел отговорност кажи-речи като държавен глава! - запрашил из страната да си търси работа като какъв да е. Явно съвсем се е бил ошашавил завалията при положение, че недоимъкът докарва всички от провинцията да си търсят работа в столицата, а пък той ръгнал наобратно.

След десетина дни се завърнал скапан и съвсем завеян, па взел да търси нещо този път в старинния четирикрилен гардероб.

А вътре видял какво? Четирима полуголи младежи. По един във всяка крило на гардероба.

- Какви са тия младежи? - съвсем се слисал.

- Как какви - отвърнала другарката му на семейни начала, - ами че студенти.

- И какво търсят тук?

- Пуснах ги на свободен наем. Нали трябва да се живее някак... - свела очи жената, па му ги представила отляво надясно, сочейки ги с пръст: - Боби Солото е от Музикалната академия, Ванко Гога е от Художествената, Мими Мима е от Театралната, а Къци Кану-каяка за малко да влезе в Спортната, но той пък постоянно ме пази...

- Пак добре, че е успял да влезе в гардероба... - поклатил мъжът и попитал: - Но защо са полуголи?

- Какво да ги правиш - закършила ръце жената, - беднички са милите.

- Вай, вай - рекъл тогава нашият и очите му се навлажнили от състрадание, след което промълвил: - И ние ще чакаме от тях наем...

Па затворил четирикрилния гардероб - хем да го не мъчи гледката, хем да не настинат наемателите.

И понеже бил добър по душа, отишъл при комшията Цецо, дето вари ракия в мазето, да изпроси едно шише на вересия, че да почерпи младоците по случай Студентския празник.