В парламента на Латвия (Сейма) следващата седмица ще бъде изнесена лекция, посветена на нецензурната лексика, съобщава тамошният "Телеграф". Лектор ще бъде депутатката от дясната партия "Граждански съюз", представителка на комисията по етика Янина Курсите-Пакуле. Тя ще анализира порочната връзка между руското и латвийското словоблудство, а също и, по израза на изданието, "за взаимовръзката на думата "псувам" с понятието "зло".

Целта на мероприятието, както заяви шефът на комисията Виталий Орлов, се състои в това, "да се научат депутатите да се уважават взаимно".

Примерите за невъздържана реч, които привежда "Телеграф", изглеждат отчайващо благоприлични на фона на българския парламентаризъм. На заседанията в Сейма, пише изданието, депутатите доста често си позволяват груби изрази, но като цяло оскърбленията, които си нанасят, не са на мръсен език. Наскоро представител на дясната партия TB/LNNK Юрис Добелис нарече колегата си Александър Голубов "окупатор" (Голубов е от проруската партия "Център на съгласието"). За тези думи той получи предупреждение. По-рано независимият Висвалдис Лацис заяви, че депутатът Николай Кабанов (също от "Център на съгласието") се явява "враг на Латвия и латвийския народ". Кабанов по съдебен път доказа, че не е народен враг. Съдът задължи Лацис да се извини, последният отказва да го стори: "Това е моя твърда позиция. Ще обжалвам и съм сигурен, че истината ще възтържествува!", цитира го агенция DELFI.

Юрис Добелис завява пред "Телеграф", че не смята да присъства на лекцията. "Имам си и друга работа предостатъчно", казва той и добавя, че с това мероприятие колежката му Янина просто иска да привлече внимание към себе си.

За българската публика всичко това е тинтири и минтири. Даже само тинтири без минтири. Грубият език в политиката у нас е норма - епитети като "малоумен" и "ибрикчия", изрази като "стадо грухтящи прасета" и "само човек е за тоалетната" минават за ярка публицистика и експресивен език. Волен Сидеров дори беше казал, че и той като Ботев обича да се изказва по-остро и затова си позволява волнодумства от анално-хигиенен характер.

Какво да кажем за езика в Министерския съвет, освен това, което сам говори брутално културният министър Рашидов (виж вчерашното "После"), който характеризира Кирил Кадийски с красивите имена "копеле", "тъпанар" и пр.

То, разбира се, какво ли може да се очаква в държава, чийто министър-председател още в началото на публичната си кариера като главсек на МВР описа вътрешната политика с думите "изпражнение в целофан".

А латвийските политици в сравнение с нашите са едни политичинки - поне що се отнася до замърсяване на езика. Слаба ракия са в тази материя нашите латвийски приятели, толкова слаба, че акциз не я лови.

...Вчера бившият министър-председател и шеф на интелектуалната опозиция каза следното: "Ние нямаме намерението да бъдем един лист, който прикрива срамотиите на този парламент..." Къв лист, кви смокини, къде ти прикритие? За да се скрие или открие нещо срамотно някой трябва да се срамува от него.