|
| *** |
За щастие през последните няколко петилетки животът ни е по-шарен и от капалъчаршийски шалвари ала United Colours of Beneton. И вместо да откриваме - закриваме ли, закриваме: заводи, фабрики, цехове, училища, болници, читалища, села и т.н. Дотук добре - колкото повече остатъци от комунизма закриваме, толкова по-бързо ще се върнем в пещерите. Но защо правим всичко това така намусени и навъсени, вместо да ликуваме всенародно и повсеместно? Къде са кебапчетата и музиката, къде са ордените и премиите за героите на капиталистическия труд, къде са лентите за тържественото закриване, които да прерязват маститите ни държавни мъже и жени? Никакви ги няма. И за цяр ги няма. А уж при капитализма щеше да има всичко.
Ако питате нас, най-неотложната задача сега е държавният протокол да разработи и сценарий за тържествено празнуване на закритията. Вярно, че за времето на прехода изпуснахме безброй поводи за всенародни веселия, но все пак останаха и някои довършителни мероприятия. Напоследък, да речем, на дневен ред е закриването на "Кремиковци". Защо тогава да не уредим поне едноседмични празненства по закриването - с чалга певици, барбекюта и с ликвидатора му Иван Костов на трибуната? Даже военен парад можем да направим, стига, разбира се, братска Турция да ни отпусне малко аскер за дефиладата, понеже нашия вече го ликвидирахме. И ето ви го и в Кремиковци, и навсякъде другаде и Първанката. Вместо за откриване, раздава ордени за закриване - тоя строител на съвременна България закрил еди колко си завода - орден, оня затрил еди колко си общини - два ордена. Трети, четвърти, пети и т.н., дали своя принос за затриването на комунистическото здравеопазване, пенсионна система или БАН - и върху тях градушка от ордени.
От само себе си се разбира, че понеже не ни остана много за закриване, можем да честваме и годишнините от унищожаването на съответните обекти. Така най-накрая ще отдадем заслуженото на титаните на прехода - примерно като построим на аерогара София паметник на Александър Божков (Бог да го прости, понеже на нас сърце не ни дава) за екзекуцията на БГА "Балкан". На бившето величество и неговите нищожества - за "приватизацията" на БТК и енергоразпределителния картел, на Ванката Костов и компания, които така прекрасно продадоха за скрап поне 2 000 държавни предприятия - за най-могъщата безработица от Аспаруха насам. Само на Виденов няма да дигнем нищо, щото макар и да ни докара всичките до банкрут, така и не се научи да краде.
С още по-дълбоки челобития трябва да се възвеличаят чуждите инвеститори - да не би да се разсърдят и да си дигнат чукалата от страната. Редно е например да извисим по всички градове и села гигантски монументи на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, на световноизвестните корупционери от "Сименс", на задграничните "арендатори" на родните пристанища, летища, златни мини и прочие златодайни монополи, които навремето пълнеха бюджета при Тато. И на всеки от тия монументи трябва задължително да изпишем колко работни места са ликвидирали и по колко милиарда лева "печалби" изнасят вносните благодетели на България.
Що се отнася до бат' Бойко, той няма нужда от никакви сценарии - по простата причина, че не се вмества никак в подобни тесни рамки. Поради което ще се опитаме да компенсираме дефицита със следния виц. Седят си Нане и Вуте в кръчмата и си пият ракията. По едно време Нане се обажда:
- Абе не моем да разберем от какво е толкова як тоа Бойко Борисов?
- Бе то и ти да беше направил толкова първи копки на заводо за боклук, и ти чеше да си як като него! - отвръща компетентно Вуте.
