Г-н Сакскобургготски тия дни смъмри депутатите си за политическото им аджамийство. Ох, аджамията ни той... Ах, пардон - завалията ни той да кажем. Много е прав! Невиждано аджамийство върлува от лятос из държавата. Сякаш враждебни орди доунищожиха всичко читаво, умело и опитно, което още шаваше през последното десетилетие. И се наложи де що имаше неопитен новак, несръчен некадърник или просто всякакви човешки недоразумения да нахлуят кой в парламент, кой в правителство. Аджамии, дето право вика царят.

Хубава дума тя, изразителна, макар и обидничка... То пак добре, ако значеше само неопитен - човек и политик да е, пак може все някой ден да се поочупи. Ама acemi за беля идва от арабската дума acem - чужденец, неарабин. (Нещо като goy за евреите.) Потенциален враг, ще рече. И даже по едно време, сигурно когато арабите особено са презирали персите като квинтесенция на всичко чуждо, acem е означавало именно и единствено персиец. И така си е на турски и до днес. Хем перси вече няма. Виж, иранци има.

"Comment peut on etre Persan?" - "Ама, аджеба, mon Dieu, как тъй може човек да бъде персиец?!" - тъй се питали и просветените, Божем, парижани според Монтескьо... Ние пък все по-често с чисто парижки акцент се питаме:

Ама, аджеба, как може notre bon roi да не е ни българин (та да си обясним някак дребните му недостатъци), ни намеренията му враждебни, нито е помирисвал Персия (освен че прати в Иран просветния си аджемия) - пък да е такъв завалия?

Жив да го ожалиш...