Когато март 2003 американската армия влезе в Ирак, през ден се появяваха съобщения, че Саддам Хюсеин е ликвидиран; тогава несъществуващият днес "Нощен Труд" веднъж излезе със заглавие "Пак убиха Саддам" (а той бе благополучно екзекутиран едва на 30 декември 2006).

Нещо подобно става сега с Доган - той пак напуска политиката. Отново назря моментът да покаже на "рожбата си" си пътя за самостоятелно развитие.

Припомняме - декември 2006 Сокола почувства, че мисията му в политиката е в конечен стадий: "С включването ни в ЕС на 1 януари мисля, че настъпва нормалният период на развитие на страната и на правенето на политика И ПОВЕЧЕ НЯМАМ РАБОТА В ТАЗИ СФЕРА НА РЕАЛИЗАЦИЯ".

И оттогава моментът все си настъпва. Три години по-късно в това настъпление вече участва и пръстът на Демиурга (наравно с електората): "Благодаря на Всевишния и на избирателите, че ни дадоха тази възможност да бъдем в опозиция", каза лидерът в едночасовия си доклад пред седмата отчетна конференция на движението, цитиран от "Стандарт" и другите. И не очаквал, че партията му ще стане лидерска! "Но идва време за раздяла на родителя с рожбата си", четем извадки от речта му и в "24 часа"; цъкаме, кръстосваме вежди и си записваме в папките с мъдри мисли. Раздялата е неизбежна, но: "Дали сега или след година, няма особено значение". Така ами - какво значи една година, или две години или дори петилетка, когато си създаден, за да разговаряш с бъдните векове?

Тук пак опираме до народопсихология, характеропатология и особеностите на националния мързел (за всички български граждани става въпрос, говорим за "заедност" и българщина, незавизими от етноса). Според Евростат българите най-късно от всички европейци напускат родителската стряха. Причината - "Не режем пъпната връв от бедност", разсъждава авторка на "24 часа" - "Финансовата зависимост, масовото следване и ревизията на клеймото "стар ерген" разтягат детството до 31 г."

Кое от кое следва обаче е спорен въпрос.