|
| *** |
Истинското му фамилно име е Филипчински. Той не е швейцарец, а поляк. Роден е през 1954 г. в семейството на полски дипломат. На 17-годишна възраст е осъден на 25 г. затвор за това, че е ограбил, убил и изгорил възрастната гувернантка на свой съученик (парите му трябвали за вино, понеже бил канен на купон). Благодарение на баща му Държавният съвет намалява присъдата на 15 г. Но Филипчински излежава само 8 - до 1979 г., когато присъдата е "временно прекъсната". През лятото на 1983 г. пък, и то в условията на военното положение, той бяга от комунистическа Полша с помощта на тайните й служби.
Четири години живее в Западна Германия, но крайната му цел е Швейцария, която в ония времена е любимо убежище на полската червена номенклатура. В дългия списък с "политически бежанци" е и сестрата на тогавашния министър Александър Квашневски, комуто тепърва предстои да стане двукратен президент. Междувременно, докато убиецът си търси място под швейцарското слънце, по искане на Варшава го издирва дълго и безуспешно от Интерпол. През 1988 г. той се преименува на Петер Фогел и получава западногерманско гражданство, което и му отваря пътя към бленуваната Швейцария.
Не е ясно с какво се е занимавал през последвалото десетилетие. По-важното е, че през 1998 г. той изненадващо става управител на активите на цюрихската Coutts Bank. Привличайки за клиенти политици от полската левица, убиецът си спечелва добро име в швейцарските финансови среди. По-късно работи и в EFG Bank, към която също се насочват парични потоци от Полша.
Въпреки че във вече демократичната му родина все още го издирват, Филипчински-Фогел я посещава многократно. Там той често се среща по приеми и коктейли с полицейски и прокурорски началства, които отлично знаят с кого си имат работа. Още по-радушно го посрещат политиците. И има защо: швейцарският банкер идва в Полша като официален представител на мощни западни фирми (напр. на холандския телеком KPN), които "провявяват интерес" към полското "раздържавяване". Според швейцарските власти Филипчински-Фогел е "нещо като пощенска кутия на западните фирми, които искат да участват в полската приватизация". Точно в тази област, естествено, се трудят и полските политици от левицата, с които банкерът контактува. През 1999 г. обаче той е арестуван от Интерпол и екстрадиран в родината си. Броени месеци по-късно, след лична среща с президента Квашневски, Филипчински-Фогел е помилван от него.
Аферата на катила с минимум тройно гражданство тепърва ще се разплита. През март т. г. той бе отново арестуван от полските тайни служби. И преди броени седмици Филипчински-Фогел най-накрая пропя. Така че по-нататък ще става, каквото има да става.
А ние в България само едно не можем да разберем. Какво толкова са се впрегнали тия поляци, че техни политици били взели подкупи за 50 млн. франка? Че кой у нас би отворил дума за такава пиклива сума?
