|
| *** |
Продължаваме да анализираме в критичен план възмутителните недъзи на родната наука, които никакво решение на Политбюро на ЦК на БКП не би могло да стресне, но които решителността на новия финансов министър би могла като нищо да стресне.
Отделяме необходимото внимание и на новия закон за научните степени и научните звания. Нас лично впрочем той не ни засяга, не ги щем изобщо. Аз - понеже ги имам всичките, той - понеже няма никоя от тях.
- Нашата наука трябва да стане прогресивна като американската наука - заявява съседът,- Ето, ние тук феодални старци храним, а там мистър Мак Дугал отколе измерил теглото на душата. Бравос! Жив тежиш примерно, 78 килограма и 57,5 грама. Ритнеш камбаната, оппа, тежиш 78 килограма и 35,1 грама. Ясно, другото е било душа, тя си фърка някъде.
- Не забравяй, че в началото на нашия век британският учен Еугениус Кугис е коригирал съответните величини на американеца! - напомням му. - Не 22,4 грама, а между 2,5 и 6,5 грама било теглото на душата. По-прецизната техника очевидно си е казала думата. Пък и глобалните съвременници май вече са по-лоши, по-бездушни. Дребни душици, бюргери.
- Хубаво, 80-килограмов човек, ясно! - проточва. - Обаче най-тежкият човек на планетата е над 450 кила. Неговата душа ще да е бая гуда. А я си представи слонът каква душа влачи! За кита да не ти разправям.
- Не се отнасяй! - го пресичам. - Слонът кантар не го лови.
- Ей! - изведнъж ме фиксира подозрително. - Това да не са газове, а, комшу? Нали народът вика, че човек, като умира, си изпуска душата.
- Казва ли ти някой? - повдигам рамене. - Това пише, това ти чета. По принцип душата и газовете се различават по миризмата. Душата, според мен, би трябвало да мирише на генно модифицирани карамфили.
- Не знам, не знам! - изразява той своите съмнения. - Макар едва ли газове! Пък и в толкова незначителен обем, дето се вика. То човек, особено нашенецът, няма да се излага да пуска някакви си жалки грамчета! Че и по време на експеримент, в служба на науката!
- Слушай сега, британски медици смятали, че съзнанието съществува отделно от главния мозък! - продължавам образователната лекция. - Оня Кугис, който трепе опитните човешки екземпляри върху теглилката, също е на мнение, че съзнанието на човека не е функция на мозъка.
- Ми да! - оживява се Панайотов. - Точно така. Такива със съзнание, но без мозък, с кош да ги ринеш. Трайчев, знаеш го, от Енергото, капка мозък няма в главата, обаче съзнание, ела да видиш, съзнава с колко грама ичкия го е гавнал барманът, че и бридж белота много добре го съзнава.
- Панайотов, там хората с простотии като бридж белота изобщо не се занимават! - срязвам го строго. - Там само чист бридж праскат. Ама не спортен и не по имповата система, а аристократичен. Със сандвичи.
- Ами ако съществуват отделно, що душата си стои докрай с мозъка? - отново се колебае комшията. - Чак като пукне доброволецът, тогава литва. Не може ли и по-рано, докато е жив, ту да си фърка, ту да си каца обратно?
Правя се, че не съм го чул.
- Д-р Фенвик, обяснявам му бавно и внимателно, смята, че нашият мозък е само вид приемник-преобразувател. Без настройки, без копчета, така. Приема вълните и ги преобразува в изображение и звук.
- Със субтитри или със синхронен превод? - пита наивно комшията.
Прекратявам занятията по душеведение на душелогическата душистика.
Няма да елементаризирам интелектуалната си душа с ограмотяването на Панайотов, пък и изобщо на хора като Панайотов, които, като олекнат с пет-шестина грама, не се сещат какво са изпуснали - газове или душата си.
