Три години след влизането на България в Европейския съюз 40% от населението у нас не е почувствало никаква разлика в стандарта на живот, а 30% от българите категорично не се чувстват европейци. Това сочи проучване на агенция "АССА-М".
Полза от членството са имали само 23% от анкетираните, т.е. всеки пети успява да намери нещо положително в присъединяването към съюза. Данните показват, че ползите са разпределени предимно в София - 30%, докато в малките градове животът и преди, и сега протича по един и същи начин. Преобладава умереният оптимизъм към членството в ЕС, смятат социолозите. 43% от българите се чувстват в малка степен европейци. Само 26% са със самочувствието на европейски граждани. Недостижими си остават материалният стандарт на живот, трудовите права, социалното осигуряване в старите страни - членки на Евросъюза.
Едно от основните предимства на приобщаването в ЕС е възможността за пътуване, категорични са българите. През последната година обаче групата на пътуващите зад граница се е свила заради липсата на достатъчно средства, сочат данните. 16% са излизали само веднъж в чужбина - с 2% по-малко в сравнение с 2008 г. Пътувалите над 4 пъти са 2.5%.
Членството в ЕС не е повишило защитата на потребителите у нас, категорични са българите. 84% от тях не се чувстват защитени като купувачи. Само 2.4% са на мнение, че защитата е достатъчна. Видимо се е влошило и качеството на стоките, особено на храните, дрехите, обувките, детските стоки и учебниците, смятат интервюираните.
Икономическата криза удря най-силно богатите и се понася по-леко от средната класа, отчита проучването. Ако през 2008 г. 7% от българите са определяли доходите си като високи, година по-късно този процент е паднал на 2.1. Ощетени са и най-бедните - групата им се е увеличила от 9% на 13% за една година. Докато хората със средни и ниски доходи са константа - съответно 45% и 40%, колкото са били и преди година.
И ако три милиона българи са стресирани силно от върлуващата криза, то 2 милиона я приемат спокойно. За 4% тя дори не съществува практически, а е плод на обществена истерия. 32% признават, че криза има, но не чак толкова тежка. 56% от анкетираните са на мнение, че кризата е много тежка и ще ни върне години назад. За 10% от анкетираните кризата у нас вече е свършила. Други 17% й дават още година живот, но според преобладаващата част от населението (70%) тя ще приключи най-рано до 3 години.
Тежката ситуация и растящата безработица обаче няма да предизвикат вълна от завръщащи се емигранти според проучването. По-вероятно е в родината да се върнат българите, заминали в чужбина преди 15 години, отколкото "пресните" емигранти, обясни Михаил Мирчев. Обяснението е, че първите вече са наясно с неудобствата на емигрантския живот, докато вторите ще се опитат с нокти и зъби да се закрепят в чуждата държава.
Тежката ситуация и растящата безработица обаче няма да предизвикат вълна от завръщащи се емигранти според проучването. По-вероятно е в родината да се върнат българите, заминали в чужбина преди 15 години, отколкото "пресните" емигранти, обясни Михаил Мирчев. Обяснението е, че първите вече са наясно с неудобствата на емигрантския живот, докато вторите ще се опитат с нокти и зъби да се закрепят в чуждата държава.
Тоя Мирчев бил ли е емигрант ?