До края на живота си Игор Тимофеевич Белоглазов не се прекръсти нито веднъж, защо нямаше дясна ръка. Преди всяка тържествена служба на Възкресение Христово съпругата му Матрьона Сергеевна Лопухина молеше свещеника в кварталната черква да разреши на мъжа й да направи кръст пред гърдите си с лявата ръка, но попът категорично отказваше, тъй като с този ляв знак човек се обричал на дявола.

Една година след смъртта на Матрьона Сергеевна Игор Тимофеевич ме помоли да застана зад гърба му и с промушена под дясната му мишница ръка, да го прекръстя.

В младостта си Игор Тимофеевич бил юнга на черноморския кораб "Княз Владимир". След разгрома на армията на генерал Деникин, корабът всекидневно пренасял емигранти от Одеса до Истанбул. При последното му отплаване от руското пристанище, капитанът заповядал на юнгата бързо да отсече въжетата, с които корабът бил закрепен към кея, тъй като в покрайнините на града се чували гърмежите от ожесточеното сражение между белите и червените.

"Княз Владимир" бил претъпкан с пасажери, а на пристанището имало още стотици, които молели да се качат. В тълпата стенещи хора Игор Тимофеевич забелязал една красива девойка. Цялото си богатство тя стискала в сребърно ковчеже. Лицето й, обърнато към небето, било обляно в сълзи. Юнгата й викнал да се улови за въжената стълба, която ще й хвърли, но девойката не го чула. Младият Игор Тимофеевич пъхнал брадвата в колана си, направил фуния с дланите и повторно извикал към нея. Загледана в небето, тя пак не го чула. За да привлече вниманието й, Белоглазов издърпал с лявата си ръка брадвата и като насън замахнал и отсякъл китката на дясната си ръка. Стенещата и виеща тълпа за миг онемяла. Със здравата си ръка Игор Тимофеевич хвърлил към момичето отрязаната си китка, а след нея - и въжената стълба. После припаднал, целия окъпан в кръв.

Дошъл на себе си в един цариградски лазарет. До него седяла и се усмихвала девойката от пристанището.

- Защо сте запалили свещ, забодена във филия хляб? - попитал я Игор Тимофеевич. - Аз все още съм жив!

- Пред пламъка на тази свещ се заклех да ви бъда съпруга - отвърнала младата жена.

- Но аз дори не знам коя сте?

- Аз съм най-малката дъщеря на княз Галицин. Името ми е Елена.

- Императорът няма да разреши на една княгиня да се омъжи за сина на неизвестен занаятчия от град Тамбов.

- Императорът е мъртъв и повече не може нито да забранява, нито да разрешава - въздъхнала девойката от пристанището. - Освен това аз сега съм толкова бедна, колкото и вие. Когато се улових за въжената стълба, изпуснах във водата ковчежето с парите, накитите и документите си.

Седмица по-късно княгиня Елена Галицина свалила златната огърлица от врата си и с нея платила за лечението на юнгата. После двамата взели влака за София. Българските власти й издали нови документи. В тях Елена Галицина фигурирала като Матрьона Сергеевна Лопухина. Под новото си име тя искала да се скрие от ударите на жестоката съдба.

В София прекръстената графиня започнала да дава уроци по пиано. Осакатилият се юнга си поръчал изкуствена китка за дясната ръка. Тя била само с два пръста - като щипки. Чрез тях ловял змиите във вивариума на д-р Стамен Странски и им изтеглял отровата от зъбите. Така си изкарвал прехраната. Сигурно дълго време щял да носи бяла престилка, ако докторът не го е заподозрял в убийство и не го изгонил. Подозрението идвало от липсата на една пепелянка. В същото време вестниците писали, че казашкият атаман Павел Захариевич Горошинин, обитаващ сутеренна стая в квартал "Триъгълника", е намерен мъртъв, строполен на пода. Когато го открили, той все още стискал във вкочанената си ръка една виеща се пепелянка.

Този атаман често наобикалял Матрьона Сергеевна. Увещавал я да зареже мизерния живот със сакатия си съпруг и да избяга с него в Париж. Твърдял, че ще бъдат богати, тъй като разполагал с парите на убитите казаци от Втора и Трета сотня. Понеже преименуваната графиня не се съгласявала да напусне мъжа си, атаман Горошинин повикал Игор Тимофеевич и му предложил срещу пет златни монети да му отстъпи съпругата си. Ако не се съгласял, атаманът го заплашил, че със сабята си ще му отсече и другата ръка.

Лицето на юнгата от кораба "Княз Владимир" почервеняло от гняв, но бързо се овладял и с привидно примирен глас казал:

- Съгласен съм, но не мога да отстъпя жена си за пет жълтици, защото тя вече не е графиня. Ще трябва да ви върна 50 български лева, за да бъде сметката ни чиста.

След това бръкнал в чантата си, уж да върне рестото и с изкуствената си ръка извадил от нея една пепелянка. Хвърлил я право в лицето на казашкия офицер. Атаманът изкрещял от уплаха и стиснал здраво змията, но тя го ухапала под адамовата ябълка.

След изгонването му Игор Тимофеевич започнал да работи като фотограф. За съжаление всички снимки, правени от него по време на годежи, сватби и кръщенета постепенно избледнявали и напълно се заличавали след 40 дни. Това дало повод на много хора да го обявят за прокълнат, но всъщност причината била във фиксажа, който, поради бедност, Игор Тимофеевич купувал с изтекъл срок на годност.

Преди 35 години, в нощта на Възкресение Христово, Игор Тимофеевич Белоглазов почука на вратата ми и попита дали съм си донесъл от черквата запалена свещ. За съжаление неговата угаснала по пътя, а той много искал да има у дома си пламъче от свещения огън. След смъртта на съпругата си винаги забождал великденската свещичка във филия хляб и я слагал пред портрета й.

Поканих го да влезе и го почерпих с червено яйце и козунак. Пихме и по чаша вино. Тогава той неочаквано ми призна, че съзнателно е угасил по пътя свещта си, за да намери повод да разговаря с мен. Разказа ми историята на живота си и ме помоли, когато умре, да поставя в ковчега му китката на дясната му ръка. Матрьона Сергеевна Лопухина я била запазила, увита в копринена кърпа.

Попитах го защо толкова държи да бъде погребан със съсухрената си китка, а той отвърна, че иска да премине в отвъдното с неосакатено тяло. Жена му щяла да го чака при вратата на рая. Той щял да я прегърне силно и да я покани на танц. Валсът щял да бъде като оня, който не успели да изтанцуват в деня на сватбата си.

Накара ме да се закълна в един троен руски кръст, че ще изпълня последното му желание. Като предварителна отплата за услугата ми подари златна фиба за коса с вграден в нея малък диамант. Именно този бляскав скъпоценен камък най-напред привлякъл погледа му на Одеското пристанище и го накарал да се вгледа в красивото, печално лице на младата княгиня. Фибата останала последният непродаден накит. Пазели я като скъп спомен.

Изпълних желанието на Игор Тимофеевич и го погребах с отрязаната му китка. Сигурно в другия живот ще бъдат истински щастливи с Матрьона Сергеевна.

Един път в годината диамантът се превръща в капка кръв. Това става в деня на първата среща на двамата. Тогава не позволявам на никого да докосва златната фиба.