Разбъзиквам си мислите чак

от желание да съм нужен.

Но афганския стил не владея пак:

как от северен става се южен.



Талибанът ми спи дълбок сън,

но алиансът ми будува зорко.

В конфликта им експлодирам с гръм,

и тежко ми, тежко и горко...



Накъде съм се устремил?

Човек обикновен и не съвсем...

За себе си достоен и мил,

а за другите главно: "с голям корем..."



Разбъзикан и развинтен почти,

питам - имате ли от мен нужда?

Изплъзват се хората - един по гръб, друг по очи,

нещо далеч ги прокужда.



Затова, читателю, талибана си затапи!

А и алианса си дръж яко!

Конфликтите в себе си настъпи,

и на кака си казвай: "Како!"





Бележки по отношение на живота



Измина време и сезони се смениха.

Дъждът валя, валя и все валеше,

докато спря и слънцето изгря.

Пристигна Африка отнякъде; печеше...

А после беше сняг, вилня фъртуна,

показа баба Зима зла муцуна.

Когато пролетта я разтопи,

разбра се, че са съкратени наште дни...

Че младостта е нещо историческо,

а старостта - стоическо.





* * *



Понякога мисля

когато седя.

Но и когато стана,

пак мисля:



"Каква щеше да има съдба,

ако се казваше Телбизова,

мойта жена?"



Странно защо тази мисъл дойде

и ми се качи на главата?



Телбизова ли се казва мойта жена?

Невероятно е,

неприемливо!



Та предпоставка

е възможността

аз да се казвам Телбизов?!



Мога да си представя

че се казвам Ризов,

че се казвам Ингилизов,

че се казвам Мизов,

че се казвам Артритов,

или дори Ревматизов,

но не мога да приема

да се казвам Телбизов!



Олекна ми!

Значи мисълта,

че жена ми е Телбизова

следва да се отклони!

Но мисълта, че е Ризова,

Ингилизова, Мизова, Артритова

или дори Ревматизова -

продължава да ме боли.