|
| *** |
Симеон Дянков, министър на финансите: Падна ми се късметът "късмет" тази година! Който ще ни е необходим, но ние си вършим добре работата! И смятам, че и с малко късмет, и с всичката работа, която вече сме си свършили, всъщност най-голямата ми надежда за тази година е през пролетта да започнем да излизаме от икономическата криза. Имаме още 3-4 трудни месеца ни предстоят, но ако всички се напънем заедно съм убеден, че ще успеем да излезем от кризата...
Ние ще завършим 2010 дори може би на плюс! Няма да е отрицателна година в икономически растеж, а дай Боже и на плюс да завършим.
В: Кога ще го усетят по джоба си хората?
СД: Наистина това е най-важното и то е свързано донякъде и с безработицата. Защото дори да почне износът ни да се увеличава... дори и икономическият растеж да тръгне нагоре, което аз очаквам някъде пролетта, ако се справяме добре, да стане, има още няколко месеца, 3-4 месеца забавяне, след което хората почват да си го виждат и по джобовете, а и безработицата спира да расте и почва бавно да намалява...
...Вчера говорих пак с премиера. Ние събота и неделя имаме основно повече време да се срещаме и първите ни разговори за тази година бяха основно на тази тема - кога хората ще усетят в джоба си.
...Средата на годината се надявам, че хората, ако имат, могат да изчакат още и да стискат зъби, както и ние стискаме зъби. Това аз от дете, хората нали казват, че децата с най-голямо упование гледат на Нова година, аз всеки ден, всеки час чаках да стане Нова година! За да свърши бюджетът за 2009 година, голяма борба беше. Дано сме успели да стигнем до целта и да почне 2010 година. 2010 година ще е трудна, но имаме цяла година да се справяме, а не само 4 месеца както 2009 година и това тежко наследство от тройната коалиция...
В: ...Има ли значение за вас, въобще държите ли на мнението на хората, с които сте били свързан преди в България, примерно на учителя си по литература, тази епистоларна форма на размяна на мнения във вестниците стана популярна през последните дни?
СД: Да, разбира се, държа на мнението на хората и на всички хора, не само на хората, които познавам, а и на нови хора, с които се запознавам в България след дълго отсъствие и аз затова всяка седмица пътувах и конкретните коментари бяха в последното ми работно пътуване за годината, беше в Ловеч, градът, в който съм отрасъл и коментари от учителя ми по литература, един от любимите ми учители, който е на 80 години. Чест му прави, че следи нещата и е активен.
В: Той ви критикува за, образно казано за изразите и ви нарича "поразяващата уста". Сигурно знаете тази квалификация. Съжалявате ли за квалификациите, които сте направили - малоумно решение, дървен философ, феодални старци, сигурно пропускам някои определения?
СД: Не. Доста добре ги изредихте. Не, не съжалявам за това. За мен една от промените, и аз съм част от тази промяна - в политическия живот на България да влязат политици и млада политическа сила като ГЕРБ, за това и толкова спечели - е политиците да казват истината и да казват какво мислят и да го казват винаги, дори да е трудно, дори и да е непопулярно... Защото е много по-добре вместо по завоалирани начини, политиците да говорят по друг начин, като хората, аз искам да говоря като един обикновен среден българин, а средните българи знам, че говорят с такива думи! Аз получавам много писма и всеки ден чета по 5-6 писма от хора от народа, които ми ги изпращат, и те имат и доста по-силни думи, които аз не мога да използвам...
В: ...Казахте, че сте изтеглили късмета в баницата с късметите, кой изтегли парата?
СД: Парата изтегли големият ми син Андрей, но той общо взето като изтегли първо нещо друго - здраве - след това тегли, тегли, докато стигне до парата, така че ...
В: Спазвате традициите явно, а децата ви знаят ли български?
СД: Знаеха сравнително малко български, като дойдохме, но и двамата учат. Големият ми син Андрей и в училище учи активно и той вече може да говори на български - не със сложни изречения, не може да каже екзистенциализъм на български, но си ги разбира децата.
В: То не е българска дума.
СД: 8-годишните не го разбират много. Но, да, моите деца вече говорят на български, поръчват си в ресторантите на български.
_____
С цел прегледност някои от мислите на г-н Дянков са преподредени от "После".
