|
| *** |
Когато отиде войник, Добри се ошашави като новобранец. Добре че ротният ги строи и попита има ли някой вкъщи инструмент и който имаше, айде три дни домашен отпуск. Добри си донесе велтмайстера. После - прослушване. Всеки показа какво може - кой с китара, кой с барабани, кой с кларинет... Заформяше се ротен ансамбъл за прегледа на художествената самодейност. Дойде ред и на Добри. Той затвори очи и разтегна акордеона - подхвана "Леката кавалерия" от Супе. Тате му, бивш кавалерист, затова му го купи - тая музика да му свири, кога си пие ичкията с набори. Частен учител му взе. Обаче учителят рече, че му е криво заради парите - от Добри музикант нямало да стане... "Мирно!" - изрева ротният. Добри отвори очи и застана мирно. "Ти що не каза - продължи ротният, - че не можеш да свириш?" Пък Добри смотолеви: "Нали питахте кой има инструмент? Не питахте кой може да свири..." И айде три дни арест.
Та по тази причина имаше стъписване в подлеза. Щото не звучеше никаква лека кавалерия, ами направо тежка. Добри обаче, затворил очи, разтягаше акордеона. Всъщност след казармата животът му не тръгна зле. Хвана работа, направи семейство. Но дойдоха съкращения. Пазарна икономика... И ей го в подлеза. С велтмайстера. Само се боеше някой да не му кресне: "Мирно!"
- Къде ти е шапката, мой човек? - бе първото, което чу.
Добри отвори очи. Онзи, бая пиян, го гледаше добродушно.
- Нямам - смотолеви Добри.
- Че за чий свириш? - учуди се пияният, па му тикна банкнота в дланта. - Сефте съм ти, нали? Имам лека ръка, ще знаеш...
На другия ден Добри тури пред себе си стара шапка. Пак затвори очи и разтегна акордеона. Днес така, утре така - потръгна, пускаха в шапката по нещо. Даже минувачите свикнаха с Добри. Почнаха и да спират пред него. Е, повечето го мислеха за сляп, но по-важното е, че от ден на ден той свиреше все по-вярно.
- Това е "Леката кавалерия" от Супе - обясни веднъж една баба на внучето си.
Добри не вярваше на ушите си - Господи, те разбираха какво свири! Па и се застояваха, подхващаха приказка. Наложи му се на Добри да свири с отворени очи. Какви чудеса прави пазарната икономика! Старата му шапка се пълнеше. Но пък на Добри взе да му става неловко, че някои се притесняват, дето пускат стотинки, ама толкова можеха да си позволят...
"Леката кавалерия" огласяше подлеза и душичките на хората препускаха в такт. Случваше се и автомобили да спрат на булеварда, да слязат шофьорите им, да послушат. И мутри почнаха да се навъртат - няма ли да е на далавера, ако пуснат билети... А възрастен човечец (с характерно криви крака!) му изкозирува.
- Голяма работа е "Леката кавалерия"! - рече, па попита: - Не те ли е чоглаво, че свириш тук?
- Чоглаво ми е - призна си Добри. - Само като си помисля, че съм заел мястото на някой лауреат на международни конкурси...
Па си прибра старата шапка и нарами акордеона. От този ден повече не го видяхме. Нито чухме. Но и сега, като минаваме през подлеза, в ушите ни е "Леката кавалерия". И ние минаваме в такта й. И се питаме къде ли е Добри? Добре ли е? Провървя ли му в живота? Казва ли ти някой... Има си хас да е починал.
