Каква на пръв поглед мъничка дяволия, ми направи впечатление на мен в Щатите тези дни. Ежедневните битовизми неочаквано светнаха пред очите ми какво се е случило с долара напоследък. Винаги в джоба си държа по един свитък от двайсет-трийсет долара на дребно. В Америка всичко струва пари и всеки се бори за тях и, ако ги няма в изобилие поне на дребно, човек спокойно може да не стигне до тоалетната, да си поръча такси или просто да намери маса в сносен ресторант. Миналата година малко преди кризатата даже единичкото доларче вършеше чудна работа. Отворят ти вратата на хотела с багажа - хоп един долар. Поръчат ти такси - пак един долар. Валетата, обикновено от африкански или латиноамерикански произход, винаги бяха доволни или поне бяха доскоро...

Онзи ден един valet с фуражка и количка пое огромния багаж на цялото ми домочадие на летището и го извози до паркинга отвън. Работа за три минути. Бръкнах и му дадох всичките си дребни от благодарност, че наистина ме спаси в безизходицата да мъкна сам денковете със сина ми нагръб. Броех общо цели седем долара. Този ги пое, премери ги само с поглед, па като се намръщи и затръшка. Ревна, че се подигравам с труда му! Събрахме с жена ми още три долара и му ги бутнах, за да млъкне. Този ги взе и най-накрая се махна, обаче намръщен като черен облак и с псувни по адрес на моята "щедрост"...Сякаш бях ограбил старата му майка, а този изкара цели десет долара за три куфара и три минути разходка с количката!

Миналата година бакшишът за подобна операция вървеше най-много пет долара. Веднага си пролича разликата с годините, когато Обама беше все още само изгряваща звезда в кампания, а току по това време - лятото на 2008-а, фалира буквално пред очите ми банката "Леман Брадърс". За година и половина доларът се е обезценил и то не на борсата, където уж се вдигна, а в очите на тези, които се борят за по няколко долара на ден и за тях наистина един долар все още има някаква стойност. Ама май вече няма. На кого да вярвам - на борсите и на речите на Барак Обама по телевизията или на валетата по спирките? Като журналист ще повярвам само на това, в което съм се убедил сам и съм видял на улицата.Знаете ли как фалира банката на "Леман Брадърс" миналата година? Стана буквално пред очите ми го гледах live, ама не по CNN. Имах си работа в NY миналото лято. Докато крачех бодро по улиците на Манхатън, един късен петъчен следобед попаднах на странна гледка между Пето и Седмо анвеню, там е централата на прочутата банка. От един небостъргач наведнъж изпъплиха цял мравуняк млади юпита, всеки с един кашон книги под мишница и бутайки подвижна закачалка за ризи. Тези стотици трийсетинагодишни момичета и момчета, до тази сутрин безжалостни акули на Уолстрийт, изкарващи милиони на година за себе си и за банката, току що бяха останали буквално на улицата и загубили препитанието си. Изкарването на пари също е препитание за някои, а за други - мечта.

Дори "Уолстрийт джърнал" не беше познал или не искаше да познае този шокиращ първи голям фалит на банка в Америка. Аз го виждах с очите си и отказвах да повярвам. "Какво става?", попитахме чакащите долу шофьори на черни лимузини for rent, които поглъщаха и откарваха един по един банкерите с целия им багаж. Да не повярваш, брато - банката им фалира! Провикна се един от тези с фуражките и този път я нямаше световната злоба на роба и самодоволството от падението на силния и богатия. Изпечените манхатънски копелета с такситата вече знаеха, че след "Леман Брадърс" идва и техния ред. Ние, бедните, нямаме избор и пак ще платим цената на кризата, която се е всъщност едно фундаментално преразпределние на световния капитал, но затова - следващия път...А дотогава дано някой се сети да пита Симеон Дянков за философията на генезиса на световната криза. Ха-ха, ама, че въпрос!