|
| *** |
Пийна той и се заоплаква:
- Лоша работа... Преди два месеца ме извикаха в Бюрото по труда. Отивам, там един нервен директор крещи: "Не ме интересува ни опит, ни нищо! Каквито и да са, ще ги взема. Уж криза, а 300 лева на месец давам - никой не ще да дойде. Разглези се тоя народ, ей!". Обяснявам му, че съм завършил само II клас - щели да ме обучат. Тогава казах, че ако почна работа, няма кой да се грижи за Минка. "И жена ти ще вземем!". "Да, обаче аз жена нямам - избяга преди 5 години. Мечката ми се казва Минка - една кафява."."Абе ти утре ела с нея - все ще измислим нещо. Главата ми пуши - ако не изпълним плана, собственикът ще ме изгони, а ти - мечка. И слон да е!".
Ха де! Ако не отидех, щяха да ми спрат парите.
На другия ден сложих синджира на Минка и я поведох...
Фабриката - какво да ти кажа - работят хората, пушек се вдига. И на всеки ъгъл по един супервайзър, крещят като луди. Там се произвеждат тротоарни плочки, та казаха - щял съм да работя на един миксер, дето прави сместа.
Дойде един супервайзър, нарисува ми с цветен флумастер кое копче след кое да натискам и ме предупреди да не бъркам, че имали ИСО. Това последното не го разбрах, но не посмях да попитам.
А после момчето ми каза да вържа Минка, за да не я блъсне някой мотокар. Тя по навик се отъркаля по пода и стана сива от разпиления цимент, та заприлича на рекламата на "Кока-Кола". Издърпах я на площадката до мен и почнах.
То много копчета, много нещо - всичките в различен цвят. Веднъж забравих да пусна цимент и плочките останаха като супа, друг път пропуснах пясъка и като изсъхнаха, те се нацепиха, на третия път обърках цвета... Накрая супервайзърът закрещя, че съм бил тъпанар - мечка да било, пак щяла да се научи досега.
Тогава дойде един мениджър - че е такъв, си личеше отдалеч - носеше риза с дълъг ръкав и вратовръзка. И рече:
- Е, какво пък - да опитаме. Я се дръпни и направи място на животното.
А после започна търпеливо да обяснява, както само един истински мениджър умее. На супервайзъра нареди да не се обажда, ами да донесе от лавката един буркан с мед и един с люти чушки. Когато поръчката пристигна, мениджърът започна да маже бутоните ту с едното, ту с другото и да насочва лапата на Минка.
И научи се пустото му животно, ей! За една седмица, не повече. И даже почна да ръмжи по супервайзъра, ако нещо се повреди... Викам й вечер в автобуса да не се прави на толкова умна - от работа никой не е прокопсал - а тя само върти глава.
Така работихме два месеца - тя на пулта, аз се въртя наоколо и се правя, че помагам. Но... не изпълнихме плана. Не бяхме виновни ние с Минка де, но кой ти гледа - обявиха съкращения. И...
- Разбирам - опитах се аз да успокоя Киро и му поръчах още една гроздова. - с всеки може да се случи. И сега пак сте гладни, нали?
- Ами! Съкратиха само мен. Казаха - тоя нищо не прави, само се мотае по цял ден и пречи на животното да работи. За какво всъщност му плащаме?
...А Минка я оставиха. Освободиха й една стаичка във фирмата, хранят я. След месец изгониха и супервайзъра, дето все викаше по мен - и назначиха Минка на неговото място. От площадката на миксера се вижда целия участък, а и тя вече се беше научила да ръмжи само по когото трябва.
И на тиймбилдинг я водиха в планината - да си види родното място, така да се каже. Сега чух да се говори и за обучение в чужбина, но - не знам...То сигурно ветеринарен паспорт трябва, но нали е за нея и им работи без пари - сигурно ще го уредят...
Погледнах часовника си - беше време да си ходя. Опитах се да успокоя човека, доколкото мога, но май не успях.
А и как да стане - навремето в Англия овцете "изяли" хората, сега у нас - мечките... Макар че мен ако питате, животното изобщо не е виновно.
На него поне му се работи и иска да се учи.
