Вместо да затегнат контрола върху сключването на обществени поръчки, управляващите са на път да отворят нови възможности за корупция. Поправките в закона, подготвени за приемане в кабинета и публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки, ще развържат ръцете на възложителите масово да газят правилата и да сключват незаконни договори срещу глоба до 2% от стойността им.



Спорната практика за запазване действието на доказано незаконни договори бе приета още през 2006 г., но сега ще стане още по-популярна, смятат експерти. През 2006 г. законодателят реши, че при обжалване възложителите не са длъжни да чакат окончателното произнасяне на съда по същество и могат да сключат съответните договори, ако Комисията за защита на конкуренцията междувременно е отказала да спре процедурата временно. Така в много от случаите договорите се обявяват за незаконосъобразни, но това по закон не спира изпълнението им. Единствената компенсация е предвидената възможност некласираните да търсят обезщетение за претърпени вреди в гражданско дело.

Новите промени предвиждат незаконните решения за избор на изпълнител дори формално да не се отменят като незаконосъобразни. Ако установи нарушения в процедурите, съдът ще излиза единствено с решение за налагане на имуществена санкция за възложителя в размер на 2% от стойността на договора. "Това може да се изтълкува от възложителите като зелена светлина да газят спокойно закона, а средствата за глобата да се калкулират скрито в офертата", обясниха експерти. Не е ясно и как налагането на глоба ще се отрази на шансовете за получаване на обезщетение от засегнатите кандидати. Административно-процесуалният кодекс изрично изисква при обезщетение съдът да е установил незаконосъобразност на акта. И в момента претендирането на обезщетения е много трудно, защото няма утвърдена практика и съдиите се чудят как точно да работят по този член от закона, става ясно от жалба до ВКС по сходно дело във Велико Търново.

С проекта за промени в закона се въвеждат и други текстове, които могат да доведат до разнопосочна съдебна практика. Така например договорите, сключени незаконно без обществена поръчка, досега се приемаха за нищожни без условия. Занапред обаче административните съдилища имат право да ги оставят в действие, ако е налице по-висш обществен интерес. Тук изрично е уточнено, че по-висшият обществен интерес не може да се оправдава с икономически интереси, но дори от това правило се позволява изключение.

Проектозаконът позволява субективизъм и при договорите, които са сключени преди да се изчака изтичането на срока за обжалване. Досега те директно се обявяваха за нищожни. Занапред те ще са недействителни само ако съдът прецени, че това е попречило поръчката да бъде спечелена от друг кандидат, неуспял да обжалва.

Незнайно защо от ЗОП отпада и изискването максималният срок на сключените договори да е до 4 или 5 години, при мотивирано изключение. Забраната да се сключват безсрочни договори остава, но нищо не пречи един контракт да е със срок на действие 20 години например.



ОЩЕ ПРОМЕНИ

Заявка за още промени в закона направиха и други министри и депутати от ГЕРБ. Според регионалния министър Росен Плевнелиев трябва да бъдат въведени допълнителни гаранции, че кандидатите не предлагат фиктивно ниски цени. В момента, ако дадена цена е с 30% по-ниска спрямо средното на останалите конкуренти, комисията е длъжна да иска допълнителна обосновка. Министърът на икономиката Трайчо Трайков пък обеща на чуждестранните инвеститори да отпадне изискването за представяне на свидетелство за съдимост от всички прокуристи на компаниите, което е най-честата причина авторитетни международни компании да бъдат елиминирани. Според съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова пък трябва да се въведат минимална и максимална граници за сроковете на годност и за доставка, защото много оферти се оказвали абсурдни. "Как е възможно например дадена фирма да даде срок на годност 200 г. за дадена стока?", запита тя. ГЕРБ ще въведе и срок за отстраняване на формални нередности по документите, за да не се стига до масово отпадане на кандидати преди самото разглеждане на офертите. Фидосова уточни, че окончателният вариант на проекта за промени в закона на 50-60% включва готвени при предходното правителство текстове.



АРГУМЕНТИ

Запазването на действието на доказано незаконни договори се допуска в името на обществения интерес, обясниха от Комисията за защита на конкуренцията. Приема се, че възможността КЗК да спре изпълнението на дадена процедура е достатъчна гаранция и ако комисията не го е направила, договорът може да бъде сключен. От КЗК обаче признават, че в немалко от случаите в крайна сметка такива договори наистина се обявяват за незаконосъобразни. Оттам не успяха да отговорят дали запазването на действието на незаконни договори не противоречи на други закони като например този за задълженията и договорите. Според него всеки договор, който противоречи на закона, е нищожен.

От Камарата на строителите в България, които са сред най-крупните изпълнители на поръчки, също считат, че запазването на незаконните договори е по-малкото зло. "За нас по-голям проблем е постоянното спиране на поръчките, включително понякога заради формални нарушения, несвързани с цената", коментира шефът на камарата Иван Бойков.