Въпросите за бизнес делата на Румяна Желева отнеха почти половината от времето за препитването й пред евродепутатите завчера, а неубедителните отговори доведоха до отлагане на решението. Вчера в Брюксел се проведоха серия от срещи между парламентарните групи в ЕП по този повод. Всички европейски авторитетни европейски медии съобщиха, че върху Барозу се оказва силен натиск да поиска България да смени компрометирания си кандидат за еврокомисар. Засега обаче шефът на ЕК отказва да заеме позиция по спора.
Участието на Желева в управлението на двете фирми е безспорно, тъй като самата тя ги е описала в декларацията си за конфликт на интереси, подадена през 2009 г. при назначаването й за външен министър. В документа е посочено, че в предходните 12 месеца тя е участвала в управлението на две дружества - "Глобал консулт" и "Етко-Шнайдерс". Справка в АПИС показва, че е излязла от управата на първата фирма чак през април 2009 г., а за втората няма данни да е напускала. Самото решение за придобиване на "Глобал консулт" е от 2006 г., но е вписано официално от съда буквално месеци след избора й за ЕП.
Според правилника за дейността на Народното събрание, който е със статут на закон, депутатите могат да притежават дялове от фирми, но категорично им е забранено да участват в управителни или надзорни органи на търговски дружества. А изискванията на българските закони се прилагат и към нашите членове на ЕП, защото евродепутатите трябва да отговарят на изискванията за национални депутати от съответните държави. Така евродепутатът Желева е работила в нарушение на конституционната забрана депутатите да извършват дейност, която по закон е несъвместима с положението им на народни представители.
В справката, разпространена в ЕП, са описани нарушения на други закони. Така Желева е нарушила закона за администрацията, който не позволява на министри да участват в неправителствени организации, а тя е член на две - "Сдружение Национален център нова социална практика" и "Асоциация за извънсъдебно решаване на спорове-Бургас".
Освен това в декларацията си за конфликт на интереси не е посочила кой й е отпуснал заем, както е изричното изискване на закона. А като управител на фирма "Глобал консулт" е сгазила закона за счетоводството и Търговския закон, тъй като в две поредни години не е публикувала финансов отчет на дружеството, пише в справката до ЕП. В нашия Търговски регистър обаче са публикувани два отчета на фирмата - за 2007 и 2008 г.
При сравняването на декларациите, които Румяна Желева е подала пред ЕП и пред Сметната палата, пък става ясно, че тя е декларирала различни неща у нас и в Европа. В декларацията й като евродепутат участието й в управлението на "Етко-Шнайдерс" липсва. Пред Сметната палата Желева е заявила, че е закупила "Глобал консулт" с пари от заплата през 2007 г.
В декларацията си от 17 декември 2009 г. като кандидат за еврокомисар пък Желева не е посочила изобщо тези фирми, макар че се е очаквало да опише дейностите си през последните 10 години. Тя е спазила това изискване по отношение на постовете си във фондации и учебни заведения, за които във формуляра изрично е отбелязано, че трябва да разкрие данни за последното десетилетие. В графата "Финансови интереси" е записала само, че няма никакви дялове във фирми, което е вярно за момента, но не и за последните години.
Самата Желева при изслушването не даде задоволително обяснение за разминаването в декларациите си. Тя обясни само, че "Глобал консулт" не е работила и е продадена, а всички български институции са я проверявали и не са открили нарушение на законите. На настойчиви въпроси на журналисти след изслушването тя също бе лаконична - фирмата е продадена, не помни за колко, но не било за много пари. Справка в Търговския регистър показва, че Желева е прехвърлила дяловите си за 5000 лв.
БЕЗ КОНТРОЛ
Юристи вчера разясниха, че ако законът се спазваше, този проблем би следвало да се установи навреме, защото Румяна Желева не е скрила, че участва в управителни органи. По конституция при установяване на несъвместимост пълномощията на съответния депутат се прекратяват предсрочно. Решението се взема от Конституционния съд по искане на 1/5 от депутатите или след сезиране от президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
У нас години наред не е упражняван контрол дали депутатите и евродепутатите изпълняват задължението си след своето избиране да напуснат управителните съвети на фирмите си. Янаки Стоилов от БСП призна, че към 2007 г. не е имало вътрешнопарламентарна процедура за контрол. "Възможно е и други да са минали между капките", допусна той. Едва през 2008 г. България най-сетне се сдоби със закон за конфликт на интереси, но той така и не заработи заради честите промени в него и непрекъснатата смяна на председателите на парламентарните комисии.
Антония Първанова, острието на атаката срещу Желева, също се оказва с пропуски в декларирането на участие във фирми. Като депутат тя е била съдружник и в две фирми - "Алианс медика" АД и "Интерметалинженеринг-БГ". В декларациите си пред Сметната палата обаче е посочила само участието си във втората.
При сравняването на декларациите, които Румяна Желева е подала пред ЕП и пред Сметната палата, пък става ясно, че тя е декларирала различни неща у нас и в Европа. В декларацията й като евродепутат участието й в управлението на "Етко-Шнайдерс" липсва. Пред Сметната палата Желева е заявила, че е закупила "Глобал консулт" с пари от заплата през 2007 г.
В декларацията си от 17 декември 2009 г. като кандидат за еврокомисар пък Желева не е посочила изобщо тези фирми, макар че се е очаквало да опише дейностите си през последните 10 години. Тя е спазила това изискване по отношение на постовете си във фондации и учебни заведения, за които във формуляра изрично е отбелязано, че трябва да разкрие данни за последното десетилетие. В графата "Финансови интереси" е записала само, че няма никакви дялове във фирми, което е вярно за момента, но не и за последните години.
Самата Желева при изслушването не даде задоволително обяснение за разминаването в декларациите си. Тя обясни само, че "Глобал консулт" не е работила и е продадена, а всички български институции са я проверявали и не са открили нарушение на законите. На настойчиви въпроси на журналисти след изслушването тя също бе лаконична - фирмата е продадена, не помни за колко, но не било за много пари. Справка в Търговския регистър показва, че Желева е прехвърлила дяловите си за 5000 лв.
БЕЗ КОНТРОЛ
Юристи вчера разясниха, че ако законът се спазваше, този проблем би следвало да се установи навреме, защото Румяна Желева не е скрила, че участва в управителни органи. По конституция при установяване на несъвместимост пълномощията на съответния депутат се прекратяват предсрочно. Решението се взема от Конституционния съд по искане на 1/5 от депутатите или след сезиране от президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
У нас години наред не е упражняван контрол дали депутатите и евродепутатите изпълняват задължението си след своето избиране да напуснат управителните съвети на фирмите си. Янаки Стоилов от БСП призна, че към 2007 г. не е имало вътрешнопарламентарна процедура за контрол. "Възможно е и други да са минали между капките", допусна той. Едва през 2008 г. България най-сетне се сдоби със закон за конфликт на интереси, но той така и не заработи заради честите промени в него и непрекъснатата смяна на председателите на парламентарните комисии.
Антония Първанова, острието на атаката срещу Желева, също се оказва с пропуски в декларирането на участие във фирми. Като депутат тя е била съдружник и в две фирми - "Алианс медика" АД и "Интерметалинженеринг-БГ". В декларациите си пред Сметната палата обаче е посочила само участието си във втората.
