Заслугата за превръщането на милионерската фамилия Кенеди в милиардерска принадлежи на Джоузеф Кенеди (1888-1969 г.), баща на бъдещия президент Джон. Въпросният Джоузеф, богобоязлив католик с ирландско ДНК, започва деловата си кариера в свиреп протестантски стил - като спекулант с ценни книжа и недвижими имоти, а също така и като президент на семейната банка. Най-щедрият източник на състоянието му обаче е контрабандата на алкохол по време на Сухия режим (1920-1933 г.), който така живописно корумпира и криминализира американския начин на живот. Други благоприятни фактори са Голямата криза, както и топлото му другаруване с Франклин Рузвелт, четирикратен президент на САЩ, чиито избирателни кампании Кенеди финансира.

Щом решава да си поиграе на контрабандист, Джоузеф си купува няколко скутера. С тях той товари от едно канадско островче кашони с шотландски джин и уиски, които после препродава на нюйоркските и чикагските гангстери. Сред първите му клиенти е легендарният Франк Костело, един от босовете на Коза ностра. Именно тоя Костело помага на Джоузеф да се сортачи с царя на нелегалното спиртоварене Шулц, с Майер Лански (съоснователя на перачницата за мръсни пари, наречена Лас Вегас) и - естествено - с Лъки Лучано (първообраз на Кръстника от всеизвестния филм). Излишно е да изтъкваме, че това сътрудничество невинаги е съвсем идилично - "понякога" се стига и до кръвопролития. Гангстерският гений на Кенеди е високо оценен от тартора на чикагската мафия Сам Джанкана, който изрича по негов адрес следното хвалебствие: "Джоузеф е един от най-големите мошеници, които съм срещал".

Още по-респектиращи стават печалбите на добрия католик Кенеди след отмяната на Сухия режим. Пак по онова време, с неоценимата помощ на президентския син Джеймс Рузвелт, той придобива монополните права за търговия с шотландския джин Gordon's и уискито Dewar's. И ето така, полека-лека, когато през 1957 г. сп. "Форбс" прави за пръв път своята класация на свръхбогаташите в САЩ, Джоузеф Кенеди е класиран между деветото и шестнайсетото място. Според различните извори тогавашното му състояние е между 1,5 и 3 млрд. сегашни долара.

И нищо чудно, че при тия му заслуги пред Бога и американския народ на контрабандиста Кенеди му се дощява да стане стопанин на Белия дом. Лошото обаче е там, че като назначенец на храненика си Франклин Рузвелт за посланик в Лондон (1938-1940) нашият герой се е бая дискредитирал. Препъникамъкът е не толкова фактът, че е правил два опита да се срещне с Хитлер. Истинският му смъртен грях се състои в това, че Джоузеф е "изолационист", сиреч противник на превръщането на САЩ в световен жандарм и палач. Ето защо вместо него президент на САЩ става синът му Джон, който моментално назначава братята си на най-висши държавни постове. Но това е вече съвсем друга тема.

По-важното е, че и до ден-днешен експертите на "Форбс" още не са изчислили колко смъртни и колко безсмъртни присъди би трябвало да си е заработил Джоузеф Кенеди през гангстерските си години. За сметка на това за световната публика неуморно се рециклира баснята за великата правова държава САЩ, която намерила цаката на Ал Капоне, като го окаушила за неплатени данъци.