Никога не съм одобрявал практикувания още от Фил Дългото изречение (Алекс и Косьо) и доведен до съвършенство от мадридския пилигрим (Милен и Ники) безмитен и безумен внос на задгранично шлифовани кадри.

Признавам, първоначално недооцених професионалния капацитет и фискалния интелект на внесения от странство нов финансов шеф. Тоя ли, бе, си викам, със симптоматичните искри в очичките, ще пази и умножава келепира в националната хазна! Един от бюлюк долнокачествени съветници на един от двадесет и петимата четвъртостепенни вицепрезиденти на Световната банка - институция, помагаща на бедните нации да обеднеят още повече и гарантираща на фалиращите държави още по-безнадежден фалит, си викам.

Видях го по телевизиите. Прочетох интервюто му в "168 часа".

Не съм бил прав. Заблуда, илюзия и недоразумение едновременно.

За информация от извора се отбивам в Министерството на финансите.

- Днес температурите май паднаха! - подхващам безобиден разговор.

- Аз, безусловно Аз, само Аз и никой друг освен Аз - отвръща ми с абзаци от внушителната си биография Симеон Дянков, - съм съветвал над четиридесет финансови министри от Азия, Слънчевата система и съзвездието Касиопея, един от тях даже не се провали, в класацията на класиращите класификатори съм на първо място по първи места на глава от източноевропейските икономисти, амбициозен съм, навремето съм бил спортист, свикнал съм да побеждавам, това ми е в кръвта...

- Входът на министерството не е почистен от сняг! - го прекъснах.

- Аз, тъй като Аз, визирайки Аз имам предвид Аз - замечтано се приземява Симеон Дянков, - заслужено живея в богат квартал във Вашингтон, на 15 минути път от Белия дом, на 28 минути с кола от кварталния хипермаркет "Уолмарт", на 8 часа и 19 минути със самолет до южната граница между Аризона и Айдахо с допирателна към Айова, най-добър съм в по-добрата класация на добрите, жена ми също е в международна класация на туземните класьори, амбициозен съм, навремето съм бил спортист, свикнал съм да побеждавам, това ми е във вегетативната нервна система...

- Облачното време стимулира депресиите! - хипнотично го успокоявам.

- Аз, тоест Аз, доколкото Аз, дотолкова естествено Аз - бърше с титаничен замах очилцата си Симеон Дянков, - съм решил да преместя Министерството на транспорта в Ново село, Видинско, Агенцията по плащанията я хакам къде Свиленград, а метростанция "Мусагеница" я местя на Пето авеню в Ню Йорк, категорично пръв съм в първичните първенства от рождение, тъщата винаги е печелила печелившите печалби, амбициозен съм, навремето съм бил спортист, свикнал съм да побеждавам, това ми е във вестибуларния център на хипоталамусната периферия...

- Вероятно глобалното затопляне е мит! - последен опит за вразумяване.

- Аз, защото Аз, сиреч Аз, с други думи Аз - блещука издайнически с очичките Симеон Дянков, - водя в класирането на класовите класификации, и вуйчото на леля ми води във водещите конкурси, дай ми на мен дефицити да бюджетирам и бюджети да дефицирам, амбициозен съм, навремето съм бил спортист, свикнал съм да побеждавам, това ми е в пикочно-половия тракт...

- Че е тъмно вече вън, време е за сън, време е за сън! - подпявам монотонно и се измъквам гърбом от кабинета.

Пред подобна вербална Ниагара дори шутът на ранната демокрация Жорж Ганчев трева да пасе. И ряпа да яде в антрактите.

Честно, не е за нас въпросният финансов гений, не го заслужаваме, не сме дорасли, гиди дребосъци с дребосъците, до неговия титаничен ръст.

Дайте да си го експортираме този непосилен импорт към Вашингтон, и метростанция "Обеля 5" може да му я дадем да си я носи под мишница, докато си пие кафето с Барак Обама и връзва бюджета на кварталната пицария.