Виктор Николаев, БНТ: Следват още коментари по казуса "Румяна Желева", добро утро на Андрей Райчев, който сравни представянето на Румяна Желева с "Кен Лий" тулибудибудаутю, доколкото чух при една ваша изява. Евгений Дайнов също е в студиото, здравейте, добре дошли... (Към Райчев) Видях, че сте привърженик на темата за казана, българския казан.

Андрей Райчев: Казанът не противоречи на либудибудаутю. Значи това, възможно е и от казана да пиеш.

Виктор Николаев: Компилация?

Андрей Райчев: Да.

Евгений Дайнов: Освен това, нали покрай баронеса Аштън, англичаните си направиха същият казан, английски консерватори атакуваха нея. Не е патент... Просто покрай тази история тя става... не може да бъде описана в една статия...

Виктор Николаев: Какво, книга ли трябва да има?

Евгений Дайнов: Отива към 60 страници книга. Защото фактически покрай цялата тази история видяхме, че и в казанчето Европейска комисия, и в казанчето Европейски парламент - много неща там куцат. Много неща! Те се борят за власт в момента, помежду си, парламентът да види колко са новите му правомощия дадени спрямо Лисабонския договор спрямо комисията, комисията не се дава. В цялата тази история се появиха толкова много пластове и казани, и ритане по кокалчетата най-различни, че наистина за една статия вече не става, нито за пет минути коментар.

<...>

Андрей Райчев: Защо [казусът с Румяна Желева стана] чак такъв скандал? Защото България много рядко влиза в международни, важни скандали. Аз, честно казано, от времето на убийството на папата, така нареченото, аз не се сещам чак такива големи фактори да са се занимавали с наши вътрешни неща. Разбирате ли? Чисто и просто тук има едно огромно подценяване - голяма работа! - наистина е така, не е голяма. Но подценяване на това колко тънки, деликатни са световните баланси, как там навсякъде има минни полета и капани. И госпожа Желева хлътна с ръцете и краката и главата в един от тези капани, това е положението. В световноисторически капани!

Евгений Дайнов: Вижте, вече беше казано в някои коментари вече, но тук важното е следното. Англичанката, баронесата, Аштън се провали по детински и смешно. На англичаните не им пука - нито са чували за Аштън, нито им пука какво става в ЕК и най-важното, никога не съдят Англия по представянето й на европейския терен, те я съдят по други критерии. България, единственото място, по което може да бъде съдена, е нейното представяне на европейския терен. И затова е важно, и затова се обсъжда в България като номер едно проблем, макар че да не е.