Тъмно и спокойно. Шумотевицата по етажите затихва - започва сериалът от осем и половина. Време е за моя вечерен ритуал. Включвам лампата до любимото кресло, наливам два пръста златиста течност в ниска чаша и сядам в конуса от мека, жълта светлина. Докато чашата се стопля в дланта ми, оглеждам рафтовете с потъмнели корици. Накрая решавам и издърпвам "Чичовци". Отварям напосоки, прокарвам пръсти по изтънелите от четене страници. Нещо светва рязко, изпуква. Разнася се лек мирис на сяра и непознат парфюм. До масичката бавно се материализира Дяволът ин персона. Заострена брадичка, двуреден тъмен костюм, рогцата почти не се забелязват в безупречната прическа.

- Благодаря за повикването - въздъхва - и извинете за закъснението. Напоследък съм затрупан с работа... Да не губим време, ако не възразявате. Ето стандартен договор "...отстъпва безсмъртната си душа в замяна на..." и така нататък. Вие какво искате в замяна? Доставяме всичко...

- Моля, седнете - предлагам му

- Благодаря - казва автоматично, сяда и продължава също така автоматично. - ...Телевизори, хладилници, автомобили, права за строеж, къщи, хотели, всичко... Казвайте по-бързо, записвам... Няма ограничение за количествата и транспортът е без...

- Момент - спирам го меко. - Защо мислите, че имам нужда от нещо?

- Как? - изненадва се - Тогава защо ме извикахте?

Оглежда се неразбиращо, търси пентаграма. - Хм... Вие не сте ли... - чете от някакво листче - ...Петър Иванов Петров?

- Не - вдигам пръст към тавана, - живее отгоре...

- Ах, каква бъркотия... - казва с досада. - Моля за извинение.

Посяга да прибере книжата от масичката, но спира.

- Все пак... Не е възможно нищо да не искате - в зеленото му око плува лукаво огънче. - Липсата на интерес към бялата техника е разбираем - рядко, но се случва. Мога да предложа други неща - могъщество, власт, тълпи, които ви боготворят...

- Благодаря - отговарям, - тълпите ме уморяват.

- Разбирам... - гледа ме внимателно с черното око. Зеленото проблясва хазартно. - Вие искате повече. Искате величие. Мога да ви го дам. Искате ли да бъдете велик писател? Велик философ? Велик...

- Не - прекъсвам го - и двамата знаем, че величието е относително. Много често - смешно.

- Вие, господине, сте предизвикателство... - млъква за момент и ме гледа втренчено. След това вдига ръка и измъква от въздуха навит на руло пергамент. Развива го бавно върху масата. Отгоре с изящна, позлатена калиграфия пише - "Договор". Дори не искам да мисля чия е кожата.

- Вие сте третият, на когото предлагам този договор. Първите двама... Но да не се отвличаме. Накратко, вие пишете условията си тук, на празното място, каквото и да е. Подписвате, а аз ви гарантирам присъединяване към моя ексклузивен кръг, когато, хм... когато настъпи моментът. Не мислете за Данте, моля, няма да намерите описание, достъпът е силно ограничен. Събираме се всеки петък, 13-то число, на чашка коняк и приятелска беседа. В останалото време на ваше разположение е личната ми библиотека и колекцията ми от отлежали вина. Приемате ли?

След кратък размисъл кимам, пиша. Убождането е кратко. Натопявам перото в алената капка кръв и подписвам. Подавам му пергамента. Чете, пребледнява леко. Поглежда ме с весела изненада.

"Щастие за всички и никой да не бъде забравен", прочита отново - Мда, радвам се, че не ви подцених. Това вероятно ще нанесе сериозен удар върху, да я наречем, търговската ми дейност. От друга страна, леко ми омръзна, знаете - всички тези телефончета, джипове... Банално... Все пак, ако позволите, ще се учудите за колко много индивиди щастието се състои в нещастието на другите...

- Именно - потвърждавам - затова добавих отдолу онова, с малките букви... Моля, не си търсете очилата - там пише: "За срок от двадесет години..."