Управляващата класа най-после успя да се застрахова срещу всякакви протести, които биха могли да смутят спокойствието й. Пред парламента, Министерския съвет и президентството вече няма да могат да се правят протести, митинги и шествия. Това решиха депутатите вчера с окончателното приемане на промените в закона за митингите.
Измененията бяха гласувани единодушно от представителите на всички парламентарни групи. Преди месец депутатите приеха на първо четене предложението на Яне Янев (РЗС) масовите прояви да бъдат разрешени непосредствено пред сградата на НС. Тогава на неговата идея се противопостави единствено БСП, но управляващите от ГЕРБ я прокараха с уговорката, че до второто четене ще бъдат направени промени.
В сряда вътрешната комисия изненадващо промени мнението си и реши да остави ограничението. Тогава е влязъл и текстът за забрана на протести и пред президентството и правителството. Никой от мнозинството не обясни какво е предизвикало промяната. Депутати обаче напомниха за палатковия лагер, организиран от "Атака" по време на тройната коалиция, точно пред президентството. Тогава бившият шеф на екокомисията в НС Георги Божинов изпрати протестно писмо с молба за реакция до няколко министри и кмета на София заради шума и нарушаването на обществения ред.
Единственият спорен въпрос вчера се оказаха местата за провеждане на събрания и шествия, а не ограничените права на хората да протестират. "Защо защитаваме само двете власти? Ако подхождаме принципно, би трябвало да наложим същите правила и за третата - съдебната, т.е. за ВКС и ВАС", запита Екатерина Михайлова от "Синята коалиция". Михаил Миков от БСП обаче обясни, че всички окръжни съдилища в страната са сгради на съдебната власт и не бива да се залита в прекалено много забрани. Михайлова оттегли предложението си, но призова по-нататък да се помисли за равнопоставеност между трите власти.
Депутатите отхвърлиха единодушно и другото предложение на Янев - за провеждане на нощни протести, с мотива, че няма как през тъмната част от денонощието да се осигури охрана.
"Освен това биха се нарушили и допустимите норми за шум", коментира Красимир Ципов от ГЕРБ. Така остана условието да не се стачкува от 22 до 6 ч. Уведомлението за организиране на събрание, митинг или шествие се прави пред кмета най-малко 72 часа преди провеждането им, а не както бе досега - 48 часа предварително.
Решението на депутатите предизвика светкавична реакция от страна на КНСБ. Синдикатът протестира остро срещу новостите и настоя президентът Георги Първанов да наложи вето. "За този антидемократичен акт ще бъде уведомена и Европейската конфедерация на профсъюзите, която е партньор на Европейската комисия", заканиха се от профсъюза. Според тях никоя политическа сила досега не си е позволявала да предприема "толкова антидемократична мярка, която обезсмисля 20-те години на преход и реформи за формиране на гражданско общество у нас".
------МИНАЛО---
Опитите на властта да се защити от народното недоволство датират отдавна. През април 2009 г. тройната коалиция опита да промени закона, но също срещна отпор от синдикатите. Проектът предвиждаше пълна забрана да се протестира пред парламента, МС и президентството, както и да се използват животни и автомобили. В началото на 2008 г. пък червените предлагаха усложняване на процедурите за обявяване на стачка с въвеждането на задължителни преки преговори и посредничество на Националния институт по помирение и арбитраж (НИПА).
Решението на депутатите предизвика светкавична реакция от страна на КНСБ. Синдикатът протестира остро срещу новостите и настоя президентът Георги Първанов да наложи вето. "За този антидемократичен акт ще бъде уведомена и Европейската конфедерация на профсъюзите, която е партньор на Европейската комисия", заканиха се от профсъюза. Според тях никоя политическа сила досега не си е позволявала да предприема "толкова антидемократична мярка, която обезсмисля 20-те години на преход и реформи за формиране на гражданско общество у нас".
------МИНАЛО---
Опитите на властта да се защити от народното недоволство датират отдавна. През април 2009 г. тройната коалиция опита да промени закона, но също срещна отпор от синдикатите. Проектът предвиждаше пълна забрана да се протестира пред парламента, МС и президентството, както и да се използват животни и автомобили. В началото на 2008 г. пък червените предлагаха усложняване на процедурите за обявяване на стачка с въвеждането на задължителни преки преговори и посредничество на Националния институт по помирение и арбитраж (НИПА).