|
| Попокатепетъл |
Ниц, де, художествени пориви - виж ми оченцето! Как си го представя дъртият наивник - милион Шекспирчета пишат, милион Шопенчета композират, милион Шаляпинчета пеят - илюзия илюзий и всяческая илюзия.
Оставям временно настрана допълнителните евристични затруднения - щото никой от тях, примерно, не знае римата на "Попокатепетъл".
Изследвах поетичната ситуация след 9 септември 1944 г. Милиони творци - милиони трънки. И поне стотина хиляди трантарантанци. Радой писал за фронта, Блага за Хаинбоаз, Богомил Райнов възпял "Сталин, Тито, Димитров", Асен Босев пращал дечица да поздравяват партийните конгреси: "Здравствуй, свиден наш другар, генерален секретар, с теб ще бдим, но без да спим, и врага ще победим!" и толкова. Ма те всичките са си били видни творци и преди епохата на разбудените творчески пориви.
По-късно уважаван наш поет (не му казвам името, че да продължим да го уважаваме) се обърнал творчески към видния деец на всичката прогресивност Тодор Живков и споделил, че вижда в него нещо от Левски и нещо от Ботев. Слава Богу, не е прецизирал какво. На очен лекар също не е отишъл. И анонимният народен певец не е прецизирал кой ще да е бил оня легендарен юнак Янко, дето надвил змея империалистически и народа си избавил от тъмно иго капиталистическо, обаче то си било ясно и без прецизиране.
Поетичната ситуация след 10 ноември 1989 г. изобщо не се нуждае от изследване - тя се разгърна пред очите ни. Масово творчество - нанай. Освен ако броим за творчество масовите ювелирни далавери.
Иначе и сред демократите пърхат индивидуални поети. Лирични трели отсвири Надежда Парунова (после Михайлова, последно Нейнски). Само че преди промяната. Също тогава синият пловдивски кмет Спас Гърневски възпя пролетариата, но после се съвзе и премина на правилни класови позиции.
Липсваше впрочем новият "Богомил Райнов" да изтрубадури новите вождове. Единствено трапезната фолклорна анонимка "Разграждал Желю система" компенсираше донякъде въпросната липса. Добре, че се мобилизира пълният въздържател, ветеранът Йосиф Петров, та ги подхвана решително - в педантично римувана ода сравни Желю Желев със "звездочел юнак", а няколко години след това сефтоса и Ваньо Костов с традиционното актуализирано сравнение със Стефан Стамболов.
Така неусетно дойде ред и на Бойко Борисов. Д-р Венета Бакалова от Русе самоотвержено му приплака:
О, достолепни генерале, поведи ни!
От враговете - Де пе се (ДПС) пази ни!
Проправяй бедния ни път напред!" и прочие.
Медиите я назоваха поетеса. Естествено, тя е поетеса толкова, колкото аз съм третият американски астронавт. Това печално обстоятелство не се отрази на ентусиазма, с който написа и дори композира химн на ГЕРБ:
Народе български, привет!
Стани! Върви със ГЕРБ напред!
Той води ни през трудности
към лъчезарни светли дни.
Безсмислено е да обясняваме на "поетесата", че дори да прасне при "трудностИ" ударението на последната сричка, римата пак не оди. Обаче пък добре, че и в двата текста сме за "напред". Добре е също, че в химна "бедният ни път" е изпаднал. И "светлите дни" са муци! С тях и без това сме си свикнали. 45 години сме тичали към тях. Колко му е да потичаме още 45!
В пристъп на благородна завист и аз написах химн. Не знам на кого.
Не катерим днеска ние
Попокатепетъл,
сал вървим като стихия
към живота светъл.
Конгениално, а. 
що дрънкаш костите на Радой?По-голям дисидент от него се изкара...