Д-р е голяма работа! Оставям настрана джипитата и другите бойци на здравния фронт, заслужено носещи двете букви с тире по средата. Думата ми е за нас, другите доктори, подвизаващи се извън медицината.

По време на соца доктор се ставаше или с голям зор, или с голям ресор (във властта). А и трябваше да се преминава плейофа "Кандидат на науките". Тогава докторите се срещаха по-рядко. Веднага след 10 ноември един такъв, известен като сръчен мануален речен риболовец и умеещ да гризне вафлата откъм широката й страна, успя философски да обясни нуждата от връщането на земята в реални граници. Революционна крачка, довела до идилични спомени за романтиката на Белчо и Сивушка.

Друг пък, с хвъркато прозвище, също доктор на философските науки, обстойно описа на тютюнопроизводителите от делиормана и кърджалъка парадигмата на тяхното битие, щото същите заживяха възродени, без възродителен процес.

Благодатното слънце на демокрацията обаче огря най-силно нас, бившите кандидати на всякакви науки. В един прекрасен ден всички се видяхме пременени с нови докторски дрешки. Предстоеше да се отблагодарим за тази добрина. И го направихме.

Бивш кандидат на икономическите науки, дотогава старателно вливащ в студентските глави политикономията на социализма, е вече доктор по икономика на капитализма. Веднага си пролича. За нула време успя да сформира кръжеца "Сапио", да пробута на един лековерен израелец цяла авиокомпания за сто хиляди долара и да подготви затварянето на няколко реактора в Козлодуй.

Други двама кандидати на филологическите науки докторясаха и се прочуха с филипиките си срещу пропагандаторите на комунизма Христо Ботев и Никола Вапцаров.

Абе друго си е пред фамилията ти да се кипри едно "Д-р". Особено на пожарникарските науки. Много по-сексапилно изглеждаш като д-р сред обсадилите те влюбени репортерки. Досущ "лектора" Бата Живоинович във филма "Д-р" по Бранислав Нушич.