Един студент не успял да си уреди свестен стаж и се хванал през лятото за овчар. А кошарата била досами магистралата.
През деня пасял овцете и броял птиците в небето, но привечер му ставало много скучно. Ето защо набирал по джиесема 112 и почвал да крещи, че го е нападнал Големия магистрален вълк с глутницата си.
Дежурната операторка всеки път въздишала и се свързвала с най -близкия до кошарата патрул.
- Пак ли оня тъпанар? - уморено питали полицаите. - Някой ден ще му отпорим ушите...
- Абе кой знае - колебаела се операторката. - Може пък този път...? А и знаете ги медиите - ще тръгне приказка, че не се отзовавате навреме, ще научи министърът...
- Добре де, добре... въздишали и полицаите, и понеже имало още доста време до края на смяната и трябвало с нещо да го уплътнят, отивали.
Студентът ги очаквал ухилен до ушите, търпеливо изслушвал какво ще му се случи, ако се обади още веднъж, после си изпросвал няколо цигари, питал ги за новините - и се разделяли.
До следващия ден.
...Но веднъж, както младежът си пасял овцете, до стадото изведнъж спрели два джипа от тях излезли Големия магистрален вълк и глутницата му. Изглеждали толкова свирепи, че дори кучето веднага се покрило някъде.
Обаче студентът бил много съобразително момче - грабнал мобилния си телефон, набрал пак 112 и възбудено извикал:
- Помощ! Пристигна автобус с украински проститутки, закъсали - гладни, жадни, викат - за парче хляб били готови на всичко...
И това бил краят на Големия магистрален вълк. След 10 минути пред кошарата се събрала цялата полиция на областта, а от съседните райони пътували подкрепления. Пристигнала дори една пожарна кола.
Но този път на младежа наистина му опънали яко ушите - все пак има неща, с които човек не бива да се шегува...
Действителен случай:
Мой познат руснак на 8 март бил изпратен за " тара" като най-младият сътрудник в лабораторията.
Нашият решил да се пошегува и прелял водката в колби а вместо нея в бутилките налял вода.
И така някъде към обяд (краят на работното време) се събира целият колектив и културно употребява. Следва дълга пауза. След което директорът тежко произнася : С ЕТИМ не шутят !