|
| *** |
Значи на този ден за Иванов само лоши новини: сутринта звънят на вратата му, отваря Иванов, а пред него съдия-изпълнител, заобиколен от носачи:
- Така и така - вика му, - осъден сте от топлофикацията! Три години и девет месеца не сте си плащали сметките! Трябва да извърша процедурата!
И я извършва. Прибра му хладилника, телевизора, две тенджери под налягане и, кой знае защо, едни чехли с пискюли, подарък от тъща му след екскурзия до Истанбул.
После, в 204, да вземат да го оберат. Ловка ръчичка му задига телефона, портфейла със 17 лева и 20 стотинки, картата му за градския транспорт и снимка на внука му Патрик... След джебчията в автобуса се качила контрола и, то се знае - хванали го без билет. Обяснявал им Иванов, клел се, описвал по най-драматичен начин как току-що го обрали, обаче контролата кво - едва не припаднала от смях. Всички гратисчии с този номер излизали. И не само се смели, а и му съставили акт - 50 левчета глоба, която, не я ли плати навреме, ще нараства с по 10 лева месечно.
Някъде около обяд в стаята ни звънна телефонът, търсеха него и аз му подадох слушалката. Обаждаше му се някакъв свещеник на име поп Генчо. На улицата пред блока им взривили аудито на някой бандюга, всички стъкла на апартамента му били изпотрошени, а прането, което жена му била проснала на балкона, в момента се намирало по кубетата на близката черква. Тоя поп Генчо настояваше час по-скоро Иванов да се прибере и да го свали оттам, защото не е канонично гащи да се ветреят върху светия кръст...
Иванов не можа да се прибере веднага, защото го извикаха в кабинета на директора. Върна се от там след половин час - синкавобледен и с безумни очи. Всички в стаята се досещахме какво се е случило и печални и подтиснати мълчахме. Седна Иванов на бюрото си, известно време ни гледа без да ни вижда, после заговори, по-точно, зашептя:
- Бяха събрани всички шефове. Седяха по канапетата, виновни и съкрушени, съвсем като войничетата, дето в оня филм за генерал Заимов трябваше да го разстрелят, макар да знаеха, че е невинен. И ме разстреляха!
С две думи - съобщили му, че е съкратен.
- Днеска само лоши новини!
Това каза Иванов, всъщност изплака го. После стана и с бавни стъпки тръгна към врата. Стъписани и ужасени от това, което се случваше, ние избягвахме да срещнем очите му.
Излезе Иванов в коридора, не затвори вратата след себе си, и ние го видяхме да крачи към прозореца в дъното. Вървеше бавно, тежко и някак фатално. Службата ни се намира на деветия етаж, колежката Цочева внезапно се разрида, другата колежка, една дебелана на име Малинка Фиданова изпищя към мен:
- Шинка, направи нещо, Шинка!
Викът й ме извади от парализата. Втурнах се обезумял към Иванов, съборих нещо в бързината, ударих коляното си, контузих го, но, като един Бербатов, преодолях страданието и успях да го настигна точно в момента, в който отваряше прозореца:
- Иванов, спри се! Осъзнай се, Иванов! Не са само лоши новините днес! Не чу ли сутринта Симеон Дянков?! Кредитната агенция "Муудис" е повишила рейтинга на България от стабилен на положителен! "Ваа3", Иванов! Струва си да се живее, Иванов!
Стресна се Иванов, сякаш от лош сън се събуди, блесна живец в очите му:
- "Мудис"! "Ваа3"! Не може да бъде!
- Може, Иванов, може! "Мудис"! "Ваа3"!
Прегърна ме Иванов, зацелува ме, радостни сълзи потекоха от очите му:
- "Мудис", "Ваа3"! Ех, струва си да се живее на този свят! Струва си!
Кво да ви кажа, щастлив съм! Върнах Иванов към живота.
