Работя във фирма, чието финансово положение изобщо не е розово. Има забавяне на заплатите, както и само частични плащания. Какво ще стане, ако дружеството изпадне в неплатежоспособност и бъде обявено в несъстоятелност? Ще можем ли да си получим възнагражденията за изработеното?

Данаил П., Пловдив



Конкретният въпрос става все по-актуален. Малцина знаят, че от май 2004 г. в българското законодателство действа специален закон за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя.

Този закон гарантира до определен размер право на работниците и служителите да получат начислени, но неизплатени до обявяване несъстоятелността на работодателя трудови възнаграждения и обезщетения.

Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:

1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;

2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.

Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя независимо от срока му и от продължителността на работното време. Трябва само правоотношението да не е прекратено към датата на обнародването в "Държавен вестник" на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Право имат и тези, чието правоотношение е било прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване.

Правата по този закон могат да се ползват, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта, посочена в решението за обявяване в несъстоятелност.

Гарантираните вземания са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения. При това те трябва да са от последните 6 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението в "Държавен вестник". Този размер важи, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца. При по-малко от три месеца, гарантираният размер е не повече от една минимална заплата.

Има и определена група хора, на които не се изплащат гарантирани вземания. Това са съдружници в търговски дружества, членове на органите на управление и контрол на търговеца, както и съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице или на гореизброените лица. Според указания на Националната агенция за приходите работодателите са длъжни да декларират еднократно пред съответната компетентна териториална дирекция на НАП поименно работниците и служителите, притежаващи изброените качества както при сключване на трудовия договор с тях, така и към момента на възникване или промяна на съответното качество.

Процедурата по изплащане включва молба-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на НАП по седалището на работодателя. Това се прави в 30-дневен срок от датата на вписване на решението в "Държавен вестник" за обявяване на процедура по несъстоятелност.

За изплащане вземанията на работниците и служителите по закона към НОИ е предвидено създаването на специализиран фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Той има надзорен съвет от осем членове и директор. В надзорния съвет има 4 представители на национално представените организации на работодателите, двама човека от национално представените организации на работниците и служителите, както и по един представител от Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.

Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители. Вноската се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да е повече от 0.5 на сто. За 2010 г. вноската за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е в размер 0.1 на сто.

Вноските във фонда се дължат върху изплатените или начислените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Те са изцяло за сметка на работодателите. Вноските се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Ако възнаграждения са начислени, но не са изплатени, вноските се внасят до края на месеца, през който е извършено начисляването им. Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по закона за гарантиране на вземанията или нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв. Нарушенията се установят или с актове на НАП, или на НОИ.