"Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда". Това е записано в чл. 17 на действащия закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Това е доказан във времето юридически постулат, който може да бъде срещнат в законодателството на всяка държава, претендираща да е цивилизована и демократична.

Този принцип е сред основополагащите, върху които са изградени и чрез които функционират всички тези страни.

Последните дни обаче поставят под силно съмнение дали България е сред тези държави. Защото се оказа, че у нас действат много правила и норми, които буквално газят задължителния принцип "едно нарушение - едно наказание" и вместо него постоянно прокарват поне двойна доза наказание за едно и също деяние.

Първо административният съд отмени Наредбата за обществен ред в София, като едно от основанията се оказа именно погазването на въпросното правило. Така се оказа, че едновременно няколко наредби предвиждат различни наказания за едно и също нещо - неправилно паркиране. Всъщност



историята с неправилното паркиране



отдавна е обект на задълбочени дискусии. Когато ти вдигнат колата с паяк, първо ти се съставя акт за нарушение на закона за движение по пътищата. Отделно те карат и да плащаш такса за разходите за преместването до наказателния паркинг. Това си е точно скрито второ наказание. Отделно от това може да ти се направи и акт, че си паркирал в зелена площ - още 500 лв.

Точно при тези най-чести наказания - за движението по пътищата, има още куп примери. Като едновременно глобяване по закона за движение по пътищата и отнемането на контролни точки за едно и също нарушение - например минаване на червен светофар или говорене по телефона.

Сега много актуален ще стане друг случай. Това е двойното наказание, което се предвижда, ако някой не отиде на профилактичен медицински преглед. Като оставим настрана дали това е по същество нарушение, както и какво точно включва този преглед и доколко има смисъл от него, няма как да не отбележим, че държавата е прекалила в своята претенция. При пропуснат преглед се предвижда: първо - глоба до 100 лв. и второ - спиране на здравноосигурителните права за един месец. Или казано иначе,



плащаш глобата и ако се разболееш от нещо, което здравната каса



покрива в рамките на този срок, ще си го плащаш. Нищо че си внасял здравни вноски години наред. Е, това го няма в нито една нормална държава.

В същото време България получи много силен шамар от Европейския съд в Страсбург. Страната ни бе осъдена да плати 3000 евро, защото си е позволила да накаже два пъти за едно и също деяние 33-годишен габровец. Той получил първо от кмета на Габрово административно наказание от 50 лв. заради нарушаване на обществения ред. А след това съдът му дал и година и половина затвор. Причината - през 1999 г. нанесъл телесна повреда на свой съгражданин.

Въпросният човек поиска от Страсбург да защити именно основното му човешко право да не бъде наказван два пъти заради едно и също нещо - правило, заложено в Протокол на Европейската конвенция за правата на човека. Защото първо е получил влязло в сила административно наказание по Наредбата за опазване на обществения ред в габровската община, а след това е бил съден по Наказателния кодекс. И нито една от трите инстанции на съда не е отчела нарушението на конвенцията. Дори и до момента българските власти твърдят, че едното е административно наказание, а другото - за престъпление по смисъла на НК.

Всъщност тази практика в България е твърде порочна. Защото има немалко случаи, в които някой е санкциониран по Указа за борба с дребното хулиганство с глоба или със задържане в някое управление на МВР. И после на друг му хрумва, че това може да е и престъпление по Наказателния кодекс, и го осъждат пак на глоба или на лишаване от свобода. Същото е и като се налагат два пъти административни наказания - примерно, един път по някоя общинска наредба и втори път по някой закон.

В основата на всичко това е пълната законодателна каша, включително и в нормативната база, която урежда санкционната система на държавата. Да вземем например закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), в който е записано що е административно нарушение и наказание, какви са санкциите, каква е глобата, как и кой я налага, за какви нарушения и т.н. Този нормативен акт е



приет в далечната 1969 г. и оттогава е кърпен повече от 20 пъти



Той е остарял, непълен и двузначен, а и съдържа поредица безумия. Така сред административните наказания все още се мъдри общественото порицание, което от години изобщо не се прилага. Записано е, че глобите би трябвало да се определят не само със закон, но и с укази. А от доста години укази може издава само президентът, който може да обнародва закон, да назначи посланик, висш държавен служител или да даде генералски пагони, но не и да определи някаква санкция.

Да вземем проблема с глобите, които са десетки хиляди като предвиден брой и са заложени в хиляди нормативни актове. Така законът допуска вариации на техните размери "от - до" без никакви ограничения. Нещо, което създава условия за субективизъм и произвол. Пример - "който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от правителството, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. Ако пък наруши акт, свързан с данъчното, митническото, валутното или екологичното законодателство, глобата е от 400 до 3000 лв." Друго малоумие е, че редица други глоби за същото нарушение се предвиждат и в поредица отделни данъчни, митнически, валутни и екологични закони. А това е против принципите на правото изобщо.



Наказанието за едно нарушение просто трябва да е на едно място



Единственото указание колко да е глобата, записано в ЗАНН, е, че при определянето на размера й трябва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Нищо повече от едно добро пожелание. Някой да е чувал за глоба, която да отчита имотното състояние на санкционирания? Или да се взема предвид тежестта на нарушението или подбудите?

Всичко е оставено в ръцете на чиновника. Тук е мястото да се посочи още едно безумие - държавата често крие какви глоби е приела. Така стотици хора не знаеха, че има глоба за невърнат паспорт. Санкцията бе вмъкната тайно при промени в закона за българските документи за самоличност заедно с още поне 50 изменения. Никой не информира обществото. И така две години след промяната хиляди "изгоряха" и платиха поне по 20 лв. Максимата, че незнанието на закона не извинява гражданите, в случая е спорна, защото става дума за десетки хиляди



глоби, записани в поне 2 хиляди нормативни акта



Кой може да ги знае всичките?

Точно затова и цялата държавна машина - и на централно, и на общинско ниво, се възползва и глобява масово. Защото просто няма контрол и система.

Затова час по-скоро трябва да се направят поне няколко неща. Например, премахване на възможността за субективизъм при налагането на глобите и при определянето на размера им. Нещо, което ще ограничи възможностите за корупция. Санкциите трябва да са малко на брой и невисоки по размер, но пък да се събират ефективно. Отделно, всяко ново наказание е необходимо да се популяризира в обществото. Първо, за да се повиши превантивната му роля. След това, да е известно на хората и накрая, за да нямат после оправдание различни чиновници, които са наложили пет санкции за едно и също нарушение. Необходимо е най-после да се уреди еднозначно и въпросът с глобите по фиш и квитанция, които сега не подлежат на обжалване и са източник за произвол. Със сигурност не трябва да се позволява и на отделни ведомства или общините да пишат каквито им падне санкции.

В противен случай лавината от дела, спечелени още с образуването им в Страсбург, не ни мърдат. И то за стотици хиляди глоби, които ще бъдат плащани не от чиновниците и държавата, а от джоба на данъкоплатците. Да не говорим, че заради такива държавни хитрости ще изпаднем от списъка на цивилизованите страни.