|
| *** |
Министърът на халтурата Косми Рошидов и министърът за българите - в чужбина!, Историчар Бамбашков, бяха довели о.з. ген. лейт. инж. брандмейстер-премиер Борисов, PhD, да му покажат бъдещия музеен комплекс в София и гласовете им кънтяха из празните зали и вдигаха лек прашец. Проф. Бамбашков въртеше очи, шаваше с пръсти като реклама за кренвирши и описваше съкровищата, които скоро щяха да се камарят наоколо. Въпреки невъзможно острия наклон на стойката си Рошидов не падаше по-долу: или невидимо витаеща над него муза го държеше за тънкия дим от пурата му, или инерционният момент по ежедневната траектория между първата и поредната чашка пораждаше парадокса на Недопил и клатикурката: всеки сто грама намаляват ъгъла, но увеличават градуса и отварят глътка за още сто от същото.
В центъра на залата щяха да поставят златокования Череп на Никифора, дар от колекционер срещу преосмисляне на облагането на хазарта. Рошидов обеща една своя статуя като модерен контрапункт. По дължината на коридора щяха да наредят мозайките от голямата базилика в Плиска, които строителен бизнесмен щеше да открие след спечелване търга за възстановяване на базиликата. Рошидов обеща своя композиция като модерен акцент. Тамплиери от цялата страна бяха готови да почнат да откриват изненадващо тракийски храмове и гробници с маски, колесници и загадъчни дрънкулки. Рошидов обеща свои малки пластики като модерна реплика. Неизвестен патриот щеше да остави във вестибюла увити във вестник костите на Самуила. Рошидов обеща свои офорти като модерна интерпретация. От созополския залив щяха да извадят Ноевия ковчег. След кратка пауза Рошидов обобщи:
- Истински Лувър ще стане!
- Що Лувър, бе! Няма ли нещо българско - попита Бамбашков. - Панаир примерно...
- Щото един Лувър предполага владетел-слънце! - обясни Рошидов. - Замислил съм монументалната му статуя на входа. - И се обърна към премиера: - Нали ще ми позираш?
В този миг някой се окашля край тях и те видяха невзрачен човечец.
- Добър ден, каза той смутено. - Казвам се Пашо Треперков и съм внук на последния губернатор на Румелия. Идвам да си прибера бащинията...
- В смисъл? попита премиера.
- Не искам цялата област, естествено! Само стария Пловдив, уточни човечецът. С мен са и други наследници. Вълчо Трънски за Вълчитрънското съкровище, Тервел Кански за Мадарския конник, Евридика Орфеева-Фол за Хадес в реални граници заедно с право на добив, няколко потомствени трънски майстори, чиито дядовци са работили на строежа на Александър Невски - за справедлива част от главния кораб... Само семейството на Старчев се отказа в последния момент и е готово да прехвърли повторно седмокрилния на Столицата срещу символична цена...
- Но... почна и не довърши премиерът при вида на няколко камери зад човечето.
- Ах, да, доведохме и журналисти, за да видят всички благородния ви жест!
- Разбира се! - Окопити се премиерът. - Мен Меркел ме е учила, че за един десен политик частната собственост е неприкосновена. Нека всеки вземе наследството си! Още повече, че така културата реално ще бъде в ръцете на народните маси! Без формалности. Това също е дясно, питайте Берлускони! А после всички ще видите как моите министри ще запълнят този музей с произведения и паметници на културата, които лично ще наплодят до края на мандата...
.
