Фокус: Кои бяха политиците на прехода, които страдаха най-силно от тази, така наречена от вас "височинна болест"?

Константин Тренчев, стааар синдикалист, основател на КТ "Подкрепа": Аз съм сменил толкова много политици, защото съм отпреди всички тях, мисля, че в една или друга степен всички бяха засегнати от това заболяване! Андрей Луканов беше много високомерен, считаше, че дърпа всички конци, а свърши до кофите. Филип Димитров не беше толкова адекватен или по-скоро той допусна Иван Костов да бъде министър-председател в сянка и да дърпа конците за всичко. Обкръжи се, общо взето, само с адвокати, моето уважение към тази професия, но адвокатът не може да бъде универсален ръководител. Това, че може да говори добре, съвсем не значи, че може да мисли така. Любен Беров беше една компромисна фигура. По негово време имаше доста добър диалог, съобразяваха се с това, което казваме (синдикатите, б. р.), но страната беше в един такъв период на натрупване на капитала, създаване на групировки, пирамиди и така нататък. Жан Виденов беше напълно неадекватен за тази позиция човек, макар че мога категорично да го заявя, нямам никакви сведения, че Жан Виденов нещо е откраднал. Тоест той беше честен, но глупак за материята, с която се беше захванал. Двете кратки правителства на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски поради своя кратък период, определен от закона, не можаха да разгърнат способности, но мисля, че и двете правителства доста решително и бързо решиха някои проблеми. Последва, разбира се, ерата на Иван Костов, която той страшно се надява да повтори, което за мен е едно от най-мракобесническите времена за България. Тогава се извършиха големите идиотщини в промяната на собствеността, не че не започнаха малко по-рано при Жан Виденов с глупавата им идея за масовата приватизация, но при Иван Костов приватизацията напредна здраво и тя напредна по такъв начин, че сега се виждат някакви останки от заводи и твърде малко нови и модерни външни инвестиции. При царя настъпи едно успокоение до известна степен на бизнеса и на хората, защото царят се беше дезинтересирал и общо взето остави нещата така да си текат. Тоест охлаби хватката от гушата на народа и тъй като явно това, че беше министър-председател, не му беше особено приятно, защото той за друго се е готвил и друго може, общо взето остави нещата на самотек. Неговите хора очакваха той да им каже какво да направят, след като той не им каза и те започнаха сами да правят по нещо. Някои направиха пари, други направиха тъпотии, тях историята ги измете. Тогава можеха да се направят много неща, защото народният ентусиазъм беше във вихъра си и се очакваше много повече, най-вече подем в някаква целенасочена посока, за съжаление не се получи. След това дойде Тройната коалиция, която е най, бих казал, странното политическо формирование в преходната ни история, защото коалиция е формалното й название, но всъщност коалиция от западен тип се прави по съвсем различен начин. Дава се министерство на дадена политическа партия и тя изцяло отговаря за този сектор. Тук какво стана? Взима една партия дадено министерство, а другите две по договорена квота слагат на малко по-ниски нива техни хора. Тези хора изобщо не се съобразяват с министъра, защото техният началник по партийна линия е друг и, общо взето, разпределя дадената територия като баница и започва грабеж. Този модел се разпространи не само в министерствата, а и надолу в страната в областни управи и така нататък. Това не е коалиция от западен тип. Това е просто сбор на хора, които са се договорили да разделят плячка и както се видя, народът им даде много негативна оценка на изборите. Така че това е една страница от нашата история, която следва много сериозно да премислим, защото коалиции ще има за в бъдеще, но те не могат да се правят на този разбойнически принцип. Считам, че този народ много удари и шамари получи от своите неправилни решения, които би следвало, което би следвало да накара една част от него да се замисли и да не повтаря грешките. Човешко е да грешиш, но е дяволско да повтаряш.

Сегашното управление е в една много деликатна ситуация, защото то не успя да получи пълно мнозинство поради факта, че изборите бяха проведени абсолютно безогледно. Не знам докъде ще стигне Конституционният съд, но изборите протекоха в класическия за нас стил на купуване, плашене, екскурзии, фалшификации и така нататък, от което можем само да се срамуваме. Така или иначе се създаде една твърде деликатна конфигурация поради факта, че политик на политик не мисли добро, колкото и да се усмихва. Така че премиерът е в една деликатна ситуация, той има полусъюзници, които изобщо не му мислят доброто. Сред тях е най-вече един по-мургав човек.

Фокус: Кого визирате - Иван Костов?

Константин Тренчев: Цяла държава ще се сети за кого говоря. Реномето на другия полусъюзник е доста спорно, третият полусъюзник се обяви за опонент. Опитните апаратчици са в опозицията, внимателно изчакват, търпеливо. Тоест големият съюзник на този етап на Бойко Борисов е обществото, а не политиците. Разбира се от действията на кабинета ще зависи и политическото му бъдеще. Много бих могъл да говоря на тези теми, но както обичам да казвам, толкова много знам, че предпочитам да си мълча.