|
| Емил Хърсев |
отдавна отлаганите отговори
на принципни за общото бъдеще въпроси. Главният от тях е за следкризисната стратегия на съюза. Всички обитатели на тази прехвалена със своята солидарност многодържавна общност очакваме да разберем накъде ще ни тласка през идващите мрачни години на икономическа депресия тежката и безумно скъпа машина на съюза. Напразно. Седянката на вождовете в Брюксел мълком се разотиде и не даде отговор. Не остана от нея и следа от идея, камо ли обща политика. Умствената немощ на господарите на стария свят не може да се крие повече зад кухи фрази. Става като във вечната приказка на Ханс Кристиян Андерсен: слугите все така се кланят доземи, певци пеят "Одата на радостта", но и децата разбраха, че царят е хем гол, хем бос, хем безнадеждно тъп. Гръцката криза е камъчето, заплашващо да обърне влака на скачените и съюзени икономики. Тя бе лакмусът, показал, че
Европа не знае какво да прави
и не може да реагира на конкретна, относително дребна, заплаха пред икономическата сигурност и цялост на съюза. Водачите, избрани от нациите си да карат влака, все пак са наясно, че ако един вагон - да речем гръцкият, дерайлира, той ще повлече цялата композиция. Но въпреки това не обелиха и дума как ще задържат на релсите разклатения и повреден гръцки вагон. Е, успокоиха ни, че "локомотивите на Европа" - Франция и Германия, щели да вземат мерки, ако има нужда. И какви са тези мерки? Щели да изкупят гръцкия външен дълг. Това са пълни глупости, да знаете. Те не решават въпроса нито на Гърция, нито на друга държава, която в бъдеще ще изпадне във финансов колапс. Изкупуването на дълга не предпазва длъжника от взрив, то е начин, след като финансовият балон е вече изгърмял, да се предпазят собствените лакоми банки от разрушителната взривна вълна. И тук нищо ново, все
старият финансов фокус-бокус:
приватизираме печалбите - национализираме загубите. Днес Гърция е в тежък финансов дисбаланс. Тя има нужда от свежи пари, за да го покрива, но трябва да приеме неизбежното, да плаща по новите си емисии към двойно по-висока лихва от досегашната. Тези нови емисии с радост ще се купуват от френски и германски банки, които ще печелят от тях близо двойно повече. Без риск, защото грижливите им държавни ръководители вече са обещали, че ако Гърция изпадне в крайната фаза на държавен фалит, техните държави ще им купят гръцките облигации. Моля дежурните фабриканти на доноси незабавно да депозират по този повод в Брюксел същата тъжба, дето подадоха за българските заменки: това е една недопустима държавна помощ и които я дават, трябва да бъдат глобени. Искам да видя как Брюкселските рицари на принципа и европейското право глобяват Франция и Германия за недопустима намеса на финансовия пазар. Въпросът
гърците как ще се оправят
засега няма отговор. Преведено от езика на мълчанието това значи: да се оправят както могат. Тяхна си работа. Да стягат колани, да пишат програми, нашата европейска работа е да размахваме тояги и да боботим заплахи по адрес на следващите държави, на които също може да хрумне идеята с бюджетен дефицит, т.е. с чужди пари, да запушат пробойните в собствените си икономики. Върхът на умственото безсилие, парализирало европейския връх, бе откровеното признание на шефа на Европейската централна банка (от години предупреждавам, че тази франкфуртска бюрокрация е още по-недъгава и от брюкселската комисия). Според хитрия г-н Трише с гръцкия проблем трябвало да се заеме Международният валутен фонд.
Европа нямала механизми
да се справи с гръцката криза, но в МВФ били специалисти по затъващи в дългово блато държави. Естествено гръцкият премиер г-н Папандреу на мига отказа да изуе гащи, за да се подложи на прочутата фондовска терапия. (Тя е преписана от рецептите на хашековия д-р Грюнщайн, който лекувал Швейк и други симуланти по един и същ тертип: клизма, промивка на стомаха, лизане на хинин и увиване в студен чаршаф). Но истинският проблем въобще не е в Елада.
Проблемът е в Европа. Защо съюзът не е в състояние да прави дори това, което МВФ може? Нима марсианци са дебаркирали на Пенсилвания Авеню № 1900 във Вашингтон и оправят световните бакии? Не, по древна бретънуудска традиция МВФ се оглавява от европейци (Световната банка - от американци).
Неотдавна Европейският съюз одобри гигантска финансова инжекция за МВФ. Значи европейци, с европейски пари трябва да решават икономическите проблеми на страни членки на Европейския съюз от Вашингтон, защото в Брюксел и във Франкфурт не знаят как. С това наивно признание за бързо прогресираща интелектуална недостатъчност ще запомним Брюкселския връх от вчерашния ден. Потресаваща посредственост.
Англия съкращава парите за отбраната и дори твърдят , че нямат финансиране за доброто обучение на армията си в момента, което е индикация. Все пак тя е далече по-социална от САЩ и социалните програми са вероятно последното нещо върху което ще посегнат, но Англия е пътник ...
