Предстоящите догодина местни избори ще са първите, които ще тестват новия избирателен кодекс. Управляващите от ГЕРБ вече работят по изработването му и дори да не успеят да го довършат през юни, както обещаха, все пак до края на годината това най-вероятно ще се случи.

Въпреки че до местния вот все още има доста време, дискусията в обществото за фактическата феодализация на някои региони вече започна. Това състояние на местната власт не е от вчера и мнозина възлагат надежди точно на новия кодекс като средство в борбата срещу него.

Вече дори се чуват



революционни предложения,



като създаване на двукамарен парламент, като долната камера ще отговаря за общините, а горната ще е национален парламент. Така според някои ще се реши проблемът с превръщането на цели региони в отделни губернии чрез общинските им съвети.

Това предложение може би звучи примамливо, но така или иначе до местния вот едва ли ще се реализира, а и няма как това да стане чрез избирателния кодекс. Единственото, което кодексът може да направи, е да даде малко повече власт в ръцете на избирателите. Ако гражданите усетят, че от техния вот наистина зависи нещо, това неминуемо ще повиши избирателната активност и ще обезцени купения вот, на който разчитат местните феодали. Заявките на ГЕРБ за въвеждане на преференциален вот с нисък праг биха свършили работа в това отношение, ако този избор се въведе в гласуването за общински съветници.

Това обаче съвсем няма да реши проблема. Всъщност нито един закон сам по себе си не може да направи нищо. Дори ако Бойко Борисов се качи на Мусала и донесе от там обновен вариант на десетте Божи заповеди, каквито навремето е получил Моисей на Синайската планина.

Всеизвестен факт е, че общественият строй, в който живеем днес, много напомня на феодализъм. Отделни райони на България всъщност са владения на местни велможи, които поддържат солидна независимост от местната власт. Градове като Дупница, Петрич, Сандански, Своге, Несебър са самостоятелни губернии. В тях централната власт се опитва да въведе ред само колкото



да хвърли пясък в очите на обществото



А съдебната откровено се страхува да правораздава. Именно в това се крие проблемът. Докато институциите нямат волята и куража да наложат ред в тези градове, нищо в тях няма да се промени. Дори ако по някаква случайност изборният процес там протече без никакви съмнения за нарушения.

Нека да си припомним някои факти от близката история на тези градове. Не беше толкова отдавна, когато бившият вътрешен министър Румен Петков попари надеждите на местните хора в Дупница, осмелили се да протестират срещу мафията в града, олицетворена от вездесъщите братя Галеви. Тогава Петков заяви, че той такова нещо като организирана престъпност в града не забелязвал. Сравнително пресен е и споменът, когато главният прокурор Борис Велчев се впечатляваше от реда, дисциплината и липсата на дребна престъпност в Дупница. И не правеше нищо друго, освен да коментира многозначително, че така било и в Палермо.

Последните местни избори в Петрич и Сандански показаха, че в тези градове купуването на гласове и побоят над политическите опоненти не са престъпление. Защото задържани за такива деяния бяха освободени срещу скромни гаранции. Дори ВАС призна изборите в Сандански за редовни, въпреки че беше хванат и осъден човек, купувал гласове в полза на една от местните коалиции, която спечели най-много мандати.

В много градове в България има по няколко души, най-често с мафиотско-ченгесарски произход, които



владеят местната икономика, упражняват властта



и раздават правосъдие. Те се радват не само на институционален комфорт, но и на политически. Покрай местните избори големите партии не само че не ги закачат, но дори ги ухажват, за да могат да разчитат на тях на национални избори.

Трябва да се признае, че напоследък властта показва някакви наченки на отвоюване на държавата от мафията. Ако този процес продължи до местния вот и обхване и местните мафиоти, нещата може би ще се променят. Все пак има някаква надежда - в момента братя Галеви например са подсъдими.