22 Февруари 2010 23:56

всичко написано на плакатите си е вярно!Ако напишат и колко струва гарафа 0.5л. "мелнишко вино" хептен никой няма да им стъпи...

23 Февруари 2010 00:04

Точно мелнишкото е много евтино. Ракиите им също. Мелник не е Банско

23 Февруари 2010 00:50

мелнишкото вино ли.. хаха ..ами ако имаше толкова лозови масиви в мелник, колкото вино се продава нямаше да има нужда да пробутват продукти на Винпром Видин в пластмасови бтилки от кола по улиците.
Хак да им е на кирливите печалбари от мелник.. Така се бизнес не прави с порутени стаи под наем на цени на европейски хотели.

23 Февруари 2010 00:58

Беше тя , мелнишката хубавиня.....
Когато служех в Петричкио граничен отряд понякога ходех през градската до Мелник. Има едни пещери навътре в скалите в които през лятото си е около 20-22 по целзиусо. И виното си беше истинско - направо от бъчвите подредени покрай стените . Минали работи......

23 Февруари 2010 01:55

sivaka, много странно ми звучи това, което си написал. Аз като бях за последно там цените си бяха народни и за нощувките. А както каза ВОЦИ в уважаващите се мелнишки изби ти сипват от бурето директно. На всичко отгоре виното им се разваля за 3 дни ако стои в бутилка, не знам защо. Бутилките, които занесох в София, за да се хваля с тях, заминаха в контейнера (от избата на Шестака).

23 Февруари 2010 03:10

Преди няколко години си изкарах великолепно в Мелник.
Виното не го биваше. Мисля че в този край хубаво вино не става. Май славата му е в повече, 'оти едно време беше на народни цени и пияндурите си мислеха че пият нещо хубаво. Но кой знае, може да си зависи от избата...

23 Февруари 2010 03:12

Между другото, табелите на снимката са пълна простотия.
Ако видя нещо подобно никога няма да влеза в кръчмата.

23 Февруари 2010 03:29

Във Флорида просията не се преследва от закона, така, че по кръстовищата целогодишно си имаме бамове.Обикновено носят табели: Или: Както и: Има обаче един пичага, който се появява епизодично и носи табела: Честно да си кажа - пие ми се една бира!! Благодаря!!
Та и тези сладури от Мелник:
Къде го бамваш, къде се пука!!

23 Февруари 2010 04:21

Народът в таквиз случаи казва :
Насам момчета , имаме бременна мома за женене !

23 Февруари 2010 04:40

А, по-новият народ направо тръби: Момето ни е убаво!Който го вземе, ше му дам пари! Мноо пари!!

23 Февруари 2010 07:18

Тези са директно за някоя рекламна агенция.Вижте какви свежи текстове, не като "Мерси е моето благодаря..."

23 Февруари 2010 08:31

На некои от горните чувството им за хумор е малко под английското ниво
А в избата на Шестака има страхотни вина - можеш да пробваш на малките масички в пешерата - първото е безплатно, но наистина трябва да се изпиват бързо - самия той те предупреждава като си купуваш, защото окисли ли се веднъж бързо губи качествата си. 10-те литра които си купих от него нямаха възможност да се развалят

23 Февруари 2010 09:23

Посочените надписи стоят там от много време. Не съм влизал точно в тази кръчма, но нещо нямаше добри отзиви за кухнята им. Влизах веднъж обаче в някакъв нов хотел със софийски собственик, при който пилешка супа струваше 5.50. Брррр! Не посмяхме да питаме за цената на нощувката.
Мелнишкото вино е еликсир, но това, дето се продава в центъра по два-три лева килото няма много общо с него.
За Шестака -
Пък при него има остроумия. "Работно време от 9.00 до тъмно".

23 Февруари 2010 10:20

Вино, което лесно се окислява и не може да издържи в затворена бутилка повече от 3 дни, не е никакво вино. По нашия край(Преславския ) на такова вино му викат "болно вино". Обикновено променя много бързо не само вкуса, но и цвета си.

23 Февруари 2010 10:32

Тези табели са си голяма простотия.
Наистина биха ме отказали да вляза вътре.

23 Февруари 2010 10:33

Мелник е град, в който не съм ходил. Сега като ви чета коментариите за виното им, ще взема да се откажа.

23 Февруари 2010 10:36

В Мелник все още може да се намери хубаво вино. В Кордупуловата къща например, където организират и дегустации и можеш на спокойствие да си избереш.
А местно вино не продават, първо защото местните вече не са лозари, а хотелиери и ресторантьори, и са си отдали лозята на г-н Филип Хаджихристов (Макензен от култовия детски филм "Фильо и Макензен" , който с една тарикатска врътка успя да приватизира местната изба.
А помните ли едновремешните литрови бутилки с етикета, на който поркан мишок държи кана с вино и облегнат на бурето, вика юнашки:- Дека си, мацо?

23 Февруари 2010 11:02

Ами вземи отиди.
Ще бъдеш смаян.
Верно че малко са го обърнали на битпазар центъра, но иначе всичко друго е приказка...
Качи се до Кордопуловата къща, влез в музея, а ако обичаш да ходиш пеша, отиди до Роженския манастир по пътеката покрай пресъхналата река и ще видиш уникални места.
И в самото градче все още могат да се видят автентични кръчми с местни вина и храна, слушат местна музика, а не чалга и общо взето са гостоприемни.

23 Февруари 2010 11:54

Познавачите добре знаят, че истинското мелнишко няма нищо общо с производството на "Дамяница" (Филип Харманджиев от "Фильо и Макензен". Ако имате приятели, ще пиете истинско.
Обозе почившия Кюлев пръсна много пари, за да се възстановят масивите с типичната за този край широка мелнишка лоза. Гроздето зрее много късно, зърната са дребни и приличат малко на алжирката от Елхово и Тополовградско. Виното е божествено - рубинено, тежко, мъжко, с танинов и малинов привкус. Преди години, когато беше жив отчето Дамаскини в Роженския манастир, ходехме до там доста голяма тайфа и ни качваха по баира с магаре виното в тулуми.

Ако искате да се кефите, трябва да ви води някой от този край или да ви харесат местните. "Мелнишко"-то от бутилки е порнография.

23 Февруари 2010 12:21

От много години у нас няма добро вино, боклуци, химии и ... спомени на стари пиянища, които не могат да отличат вино от оцет. Същото се отнася и за храната.
Българското вино (включително мелнишкото от приятели) може да се стори поносимо само на много зажъднял или никога неопитвал сериозни вина, каквито например правят в Австралия.
Басните за някакви си несъществуващи домашни вина, произведени от несъществуващи лозови масиви са залъгалки за малки деца.
Домашното производство днес е същото като във винпромите - влизат 100 кила грозде, излиза 1 тон вино

23 Февруари 2010 12:36

Не ни натрапвай своя вкус!
В Австралия, Чили и дори Щатите може и да правят някои хубави вина, но истинското Мелнишко вино, което помним и което няма аналог, е нещо съвсем друго.
За химията и унищожените лозя си прав, но това че харесваш вносно вино си е просто едно твое мнение.

23 Февруари 2010 12:36

Да, Док - Харманджиев.

23 Февруари 2010 12:48

Тъпо говедо, няма австралийско вино, което да се хване на малкия пръст на мелнишко вино направено от мелнишка лоза от майстор. В района на Мелник има достатъчно лозя, за да се прави истинско вино. Същото важи и за Асеновградския мавруд, онзи с белия етикет с черно-бялата картинка.

23 Февруари 2010 13:05

Аз пия само виното на един даскал - градско чедо.
Помагам му при гроздобера, понякога и в технологията.
От него се ограмотих, че виното не е задължително да е старо.
Младото вино дори е прекрасно -
но трядва да се внимава със съхраняването и особено за окисляването.
И отвори ли се бутилката, справянето с нея не трябва да се отлага.
За целта помощници под път и над път.

23 Февруари 2010 13:05

-
А в Мелник трябва да се пие само виното, което правят за себе си.
Това означава, че кефа е гарантиран, само ако имате тамошни приятели.
Търговизирането разваля нещата -
точно както окисляването унищожава виното.

23 Февруари 2010 13:09

Никому нищо не натрапвам. Разправяйте си алабализми колкото щете - от това пикнята, с извинение, която наричате вино, няма да стане вино.
Доморасли капацитети по всички световни въпроси у нас с лопата да ги ринеш

23 Февруари 2010 13:30

Ами не съм съгласен. Това е все едно да кажеш, че бира, която се разваля за по-малко от две седмици не е никаква бира.
Това, че се окислява ако бутилката не е запечатана добре, означава че виното не е "пресечено" със серниста киселина. Или пак опираме до химията.

23 Февруари 2010 13:32

Снимката да не би да е взета от АБСУРДИ.ЦОМ, сайтът, отразяващ суровата българска действителност?
*
>>> Натиснете тук<<<

23 Февруари 2010 13:42

Пич, не знам за домораслите експерти. Аз ти говоря от позицията на човек, участвал в проект за изследването на продажба на Асеновградски мавруд на холандския пазар. Виното го тестваха най-големите холандски експерти-енолози, ползвахме скъп и прескъп достъп до бази данни с маркетингови проучвания и експертни изследвания на виното. Прекратих участието си в този проект поради глупост(заех с с нещо друго) и не знам какво стана, но съвсем убедено твърдя, че оценките за мавруда(като сорт грозде, вкусови качества и т.н.) бяха еднозначно позитивни. Виното беше определяно като уникално и като продукт, който има потенциал да създаде собствена пазарна ниша.

23 Февруари 2010 14:01

Това за мавруда е абсолютно вярно.
Същото се отнася и всички останали български сортове.
Само че вместо да се търси ефект от тази уникалност, са привнесени чужди (френски особено), които се гледат по-лесно и дават повече плод, с цел да се търси пробив на запад. Това е все едно сега "Мис Каприз" да тръгнат да продават пица и паста в Италия... Та, голяма част от лозята с традиционни сортове са изкоренени, за да се освободи място за чуждите, с които на запад се провалихме, въпреки спечелените няколко авторитетни награди от проведени дори във Франция дегустации.
Ето нещо интересно за Мелнишкото вино

23 Февруари 2010 14:04

Пардон, ето
Натиснете тук

23 Февруари 2010 14:58

Маврудът , Попангелов е наистина уникален български сорт грозде и от него става добро , и с голям рандеман червено трапезно вино. / От декар добре гледано лозе мавруд можеш да наточиш 600-700 литра вино/.Такова грозде е и гъмзата. Но до тук.
И двете вина са уникални, защото се правят само тук. Но те нямат качествата на мерлото, а камо ли на каберне совиньон , и затова никой не обръща внимание на това вино. Иначе , аз си го пийвам, особено онова с този бял етикет /реколта 1995г/.
Пил съм и мелнишко , но отдавна. Не знам какво правят сега.
В момента с голям успех пия моето каберне с 30-40 % ркацители но скоро привършва и започвам бялото ркацители. Тъкмо сега спря ферментацията му.
Наздраве!

23 Февруари 2010 15:46

М-х. Реколта 1995!

23 Февруари 2010 17:56

наистина не трябва да се вярва безрезервно на етикетите. пробвал съм поне 2-3 вида мелнишко от винпроми и нямат нищо общо с тва от кордупуловата къща дето си го взех от екскурзия, а сигурно домашните им са още по-добри.
вносните са въпрос на вкус но никой не може да ме убеди че едно бг вино напр. мавруд и мерло на тера тангра, новото на стамболово сира и мерло или някои от вината на тодоров са по-зле от чужди на същите цени. наскоро получих и подарък някакво европейско - не ми хареса, после видях че е към 18лв. в голям хипермаркет т.е. не е евтино. по моя преценка беше сравнимо като вкус и послевкус с наште на ниво 5-7лв. така че е смешно да се твърди принципно австралийските или чилийските са по-добри.
а някой да е пробвал вино на Ризов, от с.Плоски? Доста добро като за цената си от 3.50лв/л. и явно са ограничени количества щот на етикета ръчно бяха изписали № на бутилка и година на реколта макар и бутилката да беше пластмаса.

23 Февруари 2010 18:07

порто Мадейра...от Мадейра

23 Февруари 2010 18:40

Ясно,
българите разбират само от футбул и пулитика, а тъпите говеда от вино

23 Февруари 2010 20:30

До 98-99 у нас се правеха нелоши червени и особено бели вина, особено марката Евксиноград. После всичко стана лайна с мед.
Препоръчвам Сухиндолската Гъмза 93 и 95 (златния етикат) - едно от най-добрите правени у нас, както и всичко, излязло от Евксиноград.

23 Февруари 2010 22:34

Casillero del Diablo Cabernet Sauvignon....

26 Февруари 2010 09:52

Тъпо Говедо, аз пък ще ти кажа, че точно австралийските вина не могат се опря на нито едно ИСТИНСКО българско вино. Поначало техните сортове грозде не могат да постигнат такива нива на захарност каквито се постигат у нас(междувпрочем това важи за много чужбински вина, не само австралийските). А това е доста важен фактор, макар и не единствен. Привеждам ти доказателство от първа ръка. През 1992 г. се явявах на конкурс за главен механик във ВИНЕКС гр. Велики Преслав. Понеже конкурсът мина на няколко етапа, кандидатите се мотаехме през почивките и паузите в градинката пред адм.сграда - кой на цигара, кой на лаф. Точно по това време в предприятието беше дошла австралийска "винпромска" делегация - то ли на обмяна на опит, то ли ли с друга цел - не зная. Станах неволен свидетел на следната сценка: От сградата излезе един върлинест австралиец, придружаван от нашия главен технолог-винар и директора. Бяха се упътили към паркинга и говореха на висок глас с помощта на преводач(естествено ). Нашият технолог разправяше какви нива на захарност достигат сортовете при нас - 18-19 процента. При което потомъкът на аборигени и англичани ококори широко очи и се чу само едно: "О, йеее!?" Оказа се, че при тях този показател рядко превишавал 14. Толкова за австралийските вина. Само ще допълня, че при правене на домашно вино(вярно, не от винени, а от десертни сортове) у нас често се достигат нива над 22 процента захарност, което дори пречи на шарата да преври. Налага се добавяне на вода. (Това за онзи по-горе, със 100-те кила грозде и единия тон вино. Макар, че това наистина е фрапиращ случай )
Алине, приятелю, т.нар. "жива бира" е едно, а добро вино - съвсем друго. Кой ти е казал, че обезателно виното трябва да се пресича със серниста киселина. Не е задължително. Има си и други, далеч по естествени начини. Един от тях(макар и не единствен) е обгазяването отвътре на предварително подготвеното буре със запалена серна лента. Резултатът е доста добра дезинфекция. Бутилирал съм такова вино в домашни условия и то бял самоток - не е лежало в здравотворните пращини. Не съм му слагал дори и ориз за газиране. Само си беше станало такова. Издържа на вкус и цвят до последната бутилка, а го пих поне две години.

П.П.Само за протокола. Тогава на конкурса не успях да спечеля - класираха ме на второ място. Бяхме около 15 кандидата. Класирането стана по тогавшните(и сегашни) критерии - човекът трябваше да се казва еди как си! Но сега, от дистанцията на времето не съжалявам. Предприятието след приватизацията го угробиха и в момента едва крета. Изпосъкратиха доста народ и още повече напуснаха поради незаплащане. На всичко отгоре, няма и собствени лозарски масиви(текезесетата в околността отдавна умряха), та се налага да кара грозде чак от Сунгурларе и дори от... Македония!

Редактирано от - Germanik на 26/2/2010 г/ 15:09:31