Искам да оставя завещание, но така че никой да не може да променя волята ми след смъртта. На какви условия трябва да отговаря този документ? Кой по принцип може да оспорва завещанието и не може ли да се предотврати това?

Светозара Ч., София



Завещанието трябва да отговаря на много правила, за да бъде валидно и трудно атакуемо след смъртта на човека. Затова те трябва да бъдат спазвани много точно.

В закона за наследството (ЗН) могат да бъдат открити голяма част от тези правила. За да може едно лице да напише завещание и да се разпореди със своето имущество, са необходими няколко неща - да е навършло 18 години, да не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие, да е способно да действа разумно.

Важно е да се знае също, че завещанието може да е два вида - нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва дословно. След това прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания - място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия човек, да има дата на съставяне и подпис. Това са задължителни елементи в него.

Саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене от нотариус, да се съхранява от самия завещател или от негово доверено лице. Ако бъде избран вариантът с нотариуса, това трябва да стане в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от съставителя. Има случаи, в които просто се прави саморъчно завещание и то не се оставя при нотаруис. Според ЗН "лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса".

Важно е да се знаят и още някои неща, за да се избегнат проблеми със завещанието. По закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпореждания в един и същи акт, и то един на друг или в полза на трето лице. Така не може баща и майка да завещават в един акт едновременно на детето си или на друго лице. Не е действително също завещание, в което единият съпруг е извършил завещание в полза на другия, но бракът се е прекратил поради развод, без значение по чия вина. Не произвежда действие и разпореждане, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. Същото се отнася и до ситуация, в която е завещана вещ - например имот, кола, а при откриването на наследството, т.е. след смъртта на завещателя се окаже, че той не е техен собственик.

И тук стигаме до въпроса за оспорването на завещанието. Категорично трябва да се отбележи, че има определена група наследници, които не могат да бъдат спрени по никакъв начин да го направят пред съд. Според чл. 14, ал. 1 от закона всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Това обаче изобщо не е точно така. Защото втората алинея на тази разпоредба указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било чрез дарение или чрез завещание. Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н. Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание за цялото наследство. Но след смъртта на наследодателя всяко от децата, което е било лишено от запазената си част, има право да си търси чрез иск в съда.

Ако завещанието е саморъчно, то може да бъде оспорвано и относно неговата истинност, но само от лице с правен интерес. Това става в съдебен процес, в който се установява неговата автентичност. Тук се сочат всякакви доказателства, правят се графологически експертизи, ползват се вещи лица. Автентичността се доказва от този, в чиято полза е завещанието. Ако пък бъде оспорено нотариално, тогава доказва невалидността му този, който го атакува. Завещанието може да бъде оспорено и като се твърди, че лицето, което го е съставило, не било способно да действува разумно.