"Добре, че има свидетели, които застават открито с имената си, без тях нищо нямаше да стане", каза главният прокурор Борис Велчев по повод операция "Октопод". Свидетелите са едно от слабите звена по делата в България. Ако бъдат открити, за да си получат призовката, и решат като лоялни граждани да се явят пред разследващите или съда, то почти сигурно в ключовия момент ще ги хване амнезия. Особено когато става дума за тежки дела за организирана престъпност и корупция. По тях всеки важен свидетел е потенциална мишена. И дори да не се страхува за себе си, със сигурност има близки, които не би изложил на риск. Ставали са убийства на свидетели, които подозрително съвпадат с времето на разпита им.

Затова е логично разследващите и съдът да се възползват от свидетели с тайна самоличност. Доколко тя остава тайна докрай, е отделен въпрос. Адвокатите обикновено бързо разгадават кой е дал показанията. Да не говорим, че често се случва имената на защитените лица да се появят по медиите. По "Октопод" анонимните свидетели засега са трима. Останалите двайсетина са застанали с имената си зад показанията и благодарение на тях съдът остави в ареста двама от седмината задържани - Алексей Петров и Марчело Джотолов. На други двама бе наложена гаранция от по 20 000 лв.

Сега Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не допуска обвинението и присъдата да се основават единствено на показанията на свидетели с тайна самоличност. Както и на комбинацията от такива показания и данни от СРС. В момента обаче парламентът приема поправки в кодекса и една от тях е точно в тази посока - таен свидетел плюс СРС да е достатъчно и за обвинение, и за присъда. Корекцията среща сериозните възражения на правозащитници и адвокати, но в крайна сметка последната дума ще имат депутатите. А и премиерът Бойко Борисов обеща законите вече да се пишат от прокурорите, а не от адвокатите. Ако това не е прокурорски текст...

Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е в сила от 25 май 2005 г. и оттогава е коригиран незначително три пъти. По силата му специална защита могат да получат участници в наказателно производство (свидетел, частен обвинител, граждански ищец, заподозрян, уличен, обвиняем, подсъдим, експерт, поемно лице), осъдени или техни близки - възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения.

Законът на практика осигурява по-висока степен на защита от НПК, където се предвижда само запазване на анонимността на свидетеля и неговата охрана. Анонимният свидетел "се крие" под номер, който трябва да е известен само на прокурора и съда. За опазването на анонимните свидетели грижа има МВР. Защитените са отговорност на Министерството на правосъдието. Мерките на защита са различни - лична охрана, охрана на имуществото, временно настаняване на друго място (почивни и учебни бази на МП и МВР например), промяна на мястото на живеене или на самоличността. Докато беше главен секретар на МВР, Борисов често повтаряше, че месеци наред свидетел е държан в затвора, за да бъде опазен животът му, докато лицето, на което са повдигнати обвинения, е на свобода.

Преди години от правосъдното министерство даваха данни за броя на защитените хора и за това как се пазят. "Сега" отново поиска такава информация. И се оказа, че тя вече е класифицирана. Интересно какво точно в броя и вида защита е секретно. Става дума за статистика, а не за конкретика. Както и това колко струва издръжката на един такъв свидетел. Преди четири години петима защитени свидетели са стрували месечно на бюджета 2128 лв. според официалните данни на МП.

Според официалния доклад на прокуратурата за първата половина на 2009 г. защита на свидетел е приложена по 46 производства. За същия период на 2008 г. тези дела са 31. Като предприетите мерки от прокурора са 103 (46 за времето януари-юни 2008 г.). Отчетът твърди, че има 13 случая на осигуряване на физическа охрана и 90 за запазване в тайна на самоличността за първата половина на 2009.

Едно от първите дела, по които усилено се заговори за защитени свидетели, беше това срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините. Според държавното обвинение с помощта на двама защитени свидетели ще се докаже вината на босовете на бившата силова групировка СИК за подготовката на три поръчкови убийства. Тъй като процесът още буксува на първа инстанция, не е ясно дали свидетелите с тайна самоличност ще успеят да помогнат на прокуратурата. Наскоро обаче по същото това дело се разигра истински спектакъл. Прокуратурата доведе в залата закачулен свидетел, който беше разпитан, скрит зад параван. При това се оказа, че този същият свидетел е дал показания и по друго гръмко дело, по което държавното обвинение замесва Маргините - за убийството на радиоводещия Боби Цанков. Всъщност напоследък на разследващите често им се случва да ползват един и същ свидетел по няколко дела.

Нищо чудно скоро да започнат да ги вземат на щат! Сред първите в списъка може да е Тихомир Георгиев-Боксьора. Преди няколко месеца той даде показания срещу Златомир Иванов-Баретата, от които после се отказа. В средата на декември Георгиев бе задържан с още двама при показна акция на полицията на столичния бул. "Драган Цанков", защото заплашвали свидетели срещу Баретата.

На 8 януари Боксьора отново влезе в бюлетина на МВР, този път като особено брутален лидер на наркобригада, която разчиствала цели райони в София и уговаряла със сила дилъри да работят за нея. Впоследствие се оказа, че Георгиев е ключов свидетел на прокуратурата срещу Големия Маргин, за когото работел. Той дори се отказа да обжалва задържането си и предпочете да остане в следствения арест, вероятно страхувайки се за живота си. Когато мотивират актовете си, съдиите няма как да не си зададат въпроса колко надеждни са подобни свидетели.

Защитата на свидетелите обаче поставя и въпроса доколко целта оправдава средствата. Дали е редно например подсъдим или осъден за тежко престъпление да получи защита по друго дело. Законът не позволява някой да се спаси от наказание с показания по този начин. Показанията на един от анонимните свидетели по "Октопод", чути в съда, поразително съвпадат с публичните обяснения по аферата на Александър Томов. Дали той се крие зад № 1, знаят само разследващите. Но бившият главен изпълнителен директор на "Кремиковци" е подсъдим за присвояване на над 36.15 млн. лв. От развоя на двете дела ще стане ясно дали има някакви специални договорки.

Преди седмица държавното обвинение лансира идеята хора от по-ниските нива в организираните престъпни групи, които свидетелстват за разкриване на тежки престъпления, да получават имунитет срещу наказателно преследване. Предложението не фигурира в последните промени, които Министерството на правосъдието внесе в парламента. Те обаче още не са финализирани и време за обсъждане все още има. Иначе в момента Наказателният кодекс предвижда подобен стимул само когато става дума за готвено, но неизвършено престъпление. Тогава не се наказва участник в организирана престъпна група, който доброволно се предаде на органите на властта и даде информация. Ако участникът се предаде и улесни разкриването и доказването на вече извършено престъпление, той може да разчита единствено, че ако бъде признат за виновен, наказанието му ще е под минимума. Това обаче не е особен стимул за свидетелите. А организираната престъпност няма как да се докаже, ако някой от групата не даде показания. Разбира се, законът допуска и агенти под прикритие, но те си остават на хартия.

Дали някой още помни Хрисим Хрисимов?! Вероятно и той самият не се помни. През 2003 г. прокуратурата го изнамери като свидетел по разследването за убийството на Филип Найденов-Фатик. Силите на разследващите обаче стигнаха само до обвинения за въоръжена престъпна група. Процес и за това показно убийство няма. Прокуратурата извади Хрисим Хрисимов, докато съдът гледаше искането й шестимата задържани да останат за постоянно в ареста.

Хрисимов е човекът, наел къщата в Банкя, където в джип "Мерцедес" бил открит и десантен автомат "Калашников". Тогава се твърдеше, че Хрисимов не е истинското име на свидетеля, но обвинението не е имало време да го оформи като анонимен. Той разпознал шестимата по снимки. Адвокатите на обвиняемите обаче оспориха изцяло неговите показания. Те логично попитаха защо Хрисимов не е обвиняем, след като също би трябвало да е извършил множество престъпления. Странно бе и че разпознаването е ставало по снимка, след като обвиняемите вече са били задържани. "Някой пак побърза да се бие предварително в гърдите", обявиха адвокатите тогава. Историята се повтаря. Уви.