Спорната сума представлява т. нар. неядрен прозорец, който позволява парите да отидат за съпътстващи дейности, а не за демонтиране на реакторите. Другите 180 млн. евро са точно за разглобяване на 3-и и 4-и реактор.
По време на заседанието на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика Ребека Хармс, която е и докладчик по темата, заяви, че е недопустимо България да изнася отработено ядрено гориво в Русия. Според нея това е недопустимо от гледна точка на екологията и сигурността на ЕС. Тя даде за пример Германия, където част от приходите от всеки ядрен реактор отиват във фонд за използвано ядрено гориво. "В момента са събрани над 25 млрд. евро за целта", каза евродепутатката и посочи, че България също трябва да започне да събира подобен фонд.
Президентът Първанов обаче смята, че въпросните 120 млн. евро трябва да се използват за други цели - за развитие на въобновяеми източници на енергия. На среща с председателя на Европарламента Йежи Бузек той настоя Брюксел да не смята пренасочването на тези средства за държавна помощ и то да не минава през сложни процедури на одобрение. Същата теза той разви и пред председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
Според евродепутати обаче няма идеите на Първанов са неосъществими. На същото мнение е и евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, който е дипломиран специалист по ядрена енергетика. Той се обяви срещу предложението на Ребека Хармс, но изрази пред "Сега" скептицизъм към предложенията на Първанов. "Парите са отпуснати за определена цел и пренасочването им, например, за производство на зелена енергия няма как да не попадне под ударите на процедура за непозволена държавна помощ", каза той.
Уручев подчерта, че изграждането на хранилище за ядрени отпадъци не може да се вменява като задължение на България, защото и други страни от ЕС с ядрена енергетика нямат такива съоръжения. Според него държавата трябва да продължи да връща отработеното гориво в Русия, защото ако използва въпросните 120 млн. евро за собствена инсталация, те няма да са достатъчни и ще затъне в чудовищни разходи.
Позицията на Харм най-вероятно ще срещне подкрепа сред евродепутатите, тъй като неотдавна ЕС реши, че не иска европейски ядрени отпадъци да бъдат изнасяни извън неговите граници. Затова ЕК започна обсъждането на създаването на споделени хранилища. Преди няколко дни британският вестник "Таймс" разкри, че България и още 7 страни-членки на ЕС - Холандия, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Литва, Словения, преговарят за проект за складиране на ядрени отпадъци в Източна Европа. В момента малък брой страни в света са построили постоянни хранилища за ядрени отпадъци, повечето ги съхраняват във временни съоръжения.
Докладът на Хармс ще се обсъжда през март, а през април ще се гласува от Европарламента. След одобрението му ще започне отпускането на компенсациите.
Позицията на Харм най-вероятно ще срещне подкрепа сред евродепутатите, тъй като неотдавна ЕС реши, че не иска европейски ядрени отпадъци да бъдат изнасяни извън неговите граници. Затова ЕК започна обсъждането на създаването на споделени хранилища. Преди няколко дни британският вестник "Таймс" разкри, че България и още 7 страни-членки на ЕС - Холандия, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Литва, Словения, преговарят за проект за складиране на ядрени отпадъци в Източна Европа. В момента малък брой страни в света са построили постоянни хранилища за ядрени отпадъци, повечето ги съхраняват във временни съоръжения.
Докладът на Хармс ще се обсъжда през март, а през април ще се гласува от Европарламента. След одобрението му ще започне отпускането на компенсациите.













Украйна ни остави.


