|
| *** |
- Е, господа - почва Самуил, пенсиониран търговски деец, отскоро агент на погребално бюро. Гласът му e тих и печален, подхожда на новите му занимания. - Защо великобританците така ни недолюбват дори след влизането ни в ЕС? Ех, не е на хубаво...
- Сами, Сами - покровителствено отвръща младият Велю, производител на храни, което личи от натрупаните килограми, - уж си кръстосвал Европа, а задаваш наивни въпроси! Всичко е политика, игра. Какво общо има тук ЕС? Да напускат български граждани в Лондон, та циганите ни да им разглобят лондонския Тауър бридж и да го продадат на вторични суровини, така ли?
Самуил добива още по-печален вид при мисълта как емблематичният мост на Темза бива разпродаден на парче.
- Господа, погледнете исторически - обажда се Мильо, пенсиониран учител. - Тази работа не е от вчера! Торите от Британия винаги са недолюбвали България. Погледнете какво е направил шефът на Консервативната партия лорд Дизраели през 1878 г. Месеци след новата Санстефанска България той свиква конгрес в Берлин и цепи страната ни на две - Княжество България и Източна Румелия, после дава Северна Добруджа на румънците, Западните покрайнини - на сърбите и връща на турците Одринска Тракия и Македония, като същевременно докопва Кипър.
- Е, не си съвсем прав - обажда се Велю, верен на точността, - в Берлин са били и германци, и австроунгарци, и французи... Не само Дизраели е виновен за това, че ни орязват като книжна салфетка.
- Да-а - проточва глас неуспелият гросмайстор Емо, страстен любител на водката, - тук съм съгласен с теб. Битките на Балканите никога не са подхранвали у Лондон особена любов към нас, българите. Вижте по-новата история. През 1918 при Дойран генерал Вазов матира британците с нова "активна защита" - нашите губят 700 войника, а на бойното поле остават да лежат 11 000 англичани!
- А защо, питам аз - намесва се и пенсионираният инженер Кринчев, активист на СДС в квартала, - Чърчил така лесно ни дава на Сталин в Ялта? Хайде, България на комунистите, на съветските другари!
- Ех, комшу - бърза да блесне с ерудиция Мильо, - това е пак свързано с традицията: Чърчил е бил шеф на Консервативната партия, на торите, де. Пък и от 1911 до 1921 е бил все на министерски кресла при военните - та онази история при Дойран му е тежала върху бомбето! И щом е намерил сгода, ни е джиросал на Съветите...
Всички на масата кимат замислено.
- Абе, Чърчил е умна глава! - обобщава Емо. - Всеки ден си е фиркал по бутилка грузински коняк. Лично Сталин му го е пращал. И пак е доживял до деветдесет и една година - добавя с надежда той и отпива поредната чашка. - Тори, консерва-тори, все едно - продължава той с надебелял език. - Щом има консерви, трябва да има и бутилки... - заключава неуспелият гросмайстор.
