Като се разнесе вест, че властта пак емва едрата и дребната рогата престъпност, хич не повярвах. Борбата с организираната престъпност краси всяка предизборна програма и се явява следизборен приоритет на всяко правителство. Нямах нищо против дори да ми бъдат отнети по-малки и по-големи части от демократичните и конституционни права и свободи, включително и да ме подслушват, да ми четат електронната поща и да изискват разпечатки от разговорите и регистрация на предплатената ми SIM-карта, стига да се стигне до положителен резултат. То тия права и свободи много са ми притрябвали!

Приветствах идеята да ги погнат и от НАП, НОИ, ДОИ, БОИ и Здравната каца, пардон - каса, та да се види как с една заплата на прокурор, митничар, наркопласьор и обикновен сутеньор се строят хотели на брега на единственото ни море. (Да не ми пеят патриотарите за България на три морета, че тогава в чудо щяхме да се видим!)

Седмица след началото на поредната акция у дома се позвъни. Едва-що я открехнах, и в коридора се изсипаха куп барети с маски; повалиха ме на пода, щракнаха ми белезници и извършиха светкавичен обиск. Някой ми кресна в ухото, че мога да говоря каквото си ща, но без да пискам, защото това била строго секретна антимафиотска акция.

А аз наивно очаквах да мe предупреди най-делово (нищо лично!), че имам право да мълча, защото в противен случай думите ми биха могли да се използват срещу мен в съда; колко често тая реплика се произнася в холивудските кримки, но тия юначаги явно не ги бяха гледали...

- Чисто е! - докладваха агентите на своя началник, а той процеди:

- Сигурно е изтекла информация. Ама всичко ще си каже синковецът, всичко... Водете го!

Откараха ме незабавно в следствения арест, без да се вслушат в молбата ми да се свържа с адвокат и да се обадя на жена си.

- Признавай - рече ми с ледена усмивка следователят. - Не икономисвай нито грам, щото и без това знаем всичко.

Лицето му бе непроницаемо и сурово като на сумист, но тялото - без килограмите.

По едно време в стаята влезе млад човек, поиска разрешение да доложи и поднесе на началството снимка.

Известно време кльощавият сумист изучаваше ту снимката, ту слисаната ми мутра.

- Очевидна грешка! - студено заяви той. - Приликата обаче е стопроцентова.

И ме изгледа така, сякаш аз бях виновен, че приличам незнайно на кого.

- Да - промълви младежът. - Защото са близнаци. Но и брат му не е направил нищо, проверихме го...

- Пелов - рече следователят след кратко мълчание, - борбата с мафията не е лесна. - И ме погледна многозначително. - Стават фалове - гласът му за миг стана някак плачлив. - Ето какво се получи, гражданино! Разпознахме те на фотография, заснета от любител с джиесем по време на показно убийство в центъра на София. Оказа се обаче, както и ти вероятно си разбрал - това го произнесе с натъртване, защото не би могло да има високо мнение за интелектуалните ми способности, - че на снимката си бил не ти, а твоят брат-близнак. Той минавал случайно оттам и при фотоувеличението изглеждаше като да подава съмнителен продълговат предмет на главния заподозрян. Ние обаче арестувахме по погрешка тебе... - Тук следователят се позасмя игриво. - Е, това е всичко! Свободен си! И никому ни дума, щото разследването е секретно!

Заклех се в майка си и баща си, макар че съм кръгъл сирак, че ще мълча до гроб и като такъв. Дори и не си помислих да призная, че никога не съм имал брат - в днешно време човек не би могъл да докаже, че няма сестра, камо ли - близнак!