"Душите на Самотраки" от Костас Асимакопулос е от толкова редките срещи с балканската литература, че си заслужава най-малко любопитството (изд. "Слънце"). Още повече, че гъркът е изключение като автор в страна с ограничен художествен пазар: белетрист, театрален драматург, сценарист и постановчик на пълнометражни филми, автор на телевизионни сериали. В края на седмицата ще отскочи до София.

Най-успешен е изглежда с историческите си романи, какъвто е този. Турците отвеждат след въстанието на остров Самотраки петима младежи в робство. Те се заклеват да се върнат и да довършат освободителното дело. Остават верни на заверата и довършват трагедията. За българския читател остава усещането, че се движи из познати страници, че някой дописва Вазов и Антон Дончев и че до Самотраки е колкото от тук до Батак.