Когато България се опитва да достигне европейските и американски стандарти в битката с престъпността, не е лошо да се поучи и от скандалите, сътворени от партньорски служби. Покрай неистовите усилия да се издействат повече правомощия за нашите служби да получават разпечатки за контактите ни по телефон и в интернет юристи припомниха грандиозен скандал в САЩ. Той избухна, след като се разбра, че ФБР неправомерно е събирало информация, включително разпечатки от трафични данни, за трима репортери - един от "Вашингтон пост" и двама от "Ню Йорк Таймс", работещи в Джакарта, Индонезия.

След проверка от правосъдното министерство на САЩ миналата година бе огласен доклад на главния инспектор Глен Файн, според който Бюрото е нарушавало правото на неприкосновеност на личния живот и законодателството относно електронните съобщения. Технически са погазени и процедурите по опазване на гражданските права - агентите се позовавали на несъществуващи спешни случаи, за да събират разпечатки на разговори. Така незаконно е събирана информация за над 2000 телефонни обаждания. Одитът констатира 22 незаконосъобразни искания към мобилни оператори, стотици други слага в графата "съмнителни". Всички настоявания за разкриване на данните били отправяни към телефонните компании в САЩ след



изфабрикувани подозрения за терористична дейност.



Нарушенията продължили поне 2 години. В 289-страничния доклад има остри критики. От ФБР обещават пред Конгреса да потърсят дисциплинарна отговорност на служителите, поискали незаконосъобразно достъп до данните. И дори се извиняват на обществото и медиите публично. Историята беше разказана наскоро от неправителствената организация Програма "Достъп до информация".

В доклада има и данни, които служат за интересно сравнение, направено от ПДИ. Твърди се, че за периода от 2002 г. до 2006 г. ФБР са направили 4379 искания за достъп за трафични данни. За единадесетте месеца през 2008 г. в България са били извършени 330 000 справки. Населението в САЩ през 2009 г. е около 307 млн. Според данните на НСИ през 2008 г. населението в България е около 7.5 млн., а направените справки - около 75 пъти повече отколкото в САЩ, и то само за няколко месеца.

Сравнението е още по-скандално, като се има предвид, че е всеизвестно каква е властта на службите в Щатите, особено след атентатите от 11 септември 2001 г., както и колко голямо е общественото доверие към тези структури в тази страна. За разлика от България.

При това дори и само за 5000 искания в Щатите е направена щателна проверка от независим орган, какъвто е Министерството на правосъдието. И след това не е е спестено нищо. Някой да е чувал в България за подобна проверка?

Затова, въпреки че парламентът гласува промени в Закона за електронните съобщения, трябва



дебатът да продължи и да има моментални проверки



на всички искания, разрешения или директно направени справки. Защото до 2008 г. МВР и службите имаха директен достъп до разпечатките на трафичните данни от мобилните, а и от цифровите стационарни телефони. Т.нар. интерфейс - компютърен терминал, който да дава право на МВР да следи в реално време кой с кого и кога говори, бе заложен в лицензите на мобилните оператори. През 2008 г. в една наредба МВР се опита да отиде още по-далеч. С нея бяха задължени не само мобилните оператори, но и интернет доставчиците да съхраняват т.нар. трафични данни. Освен това бе предоставен достъп до тях за Дирекция оперативна техническа информация (ДОТИ) към МВР и службите за сигурност. После наредбата бе атакувана и пред ВАС, който отмени въпросните разпоредби. И когато се наложи службите отново да получават справките с разрешение на съда, исканията спаднаха от 330 000 на 30 000 - повече от 10 пъти. Това означава, че правените директно от МВР справки изобщо не са били обосновани.

Да не говорим, че резултатите от борбата с престъпността в онзи период са почти никакви. Но МВР не се отказа и



продължи да иска бърз и директен достъп



до разпечатки и трафични данни. Вярно е, че има моменти, в които това е наложително - да се спаси животът на паднал или загубил се в планината човек, да се предотврати терористичен акт или убийство. Но за това си има ред по Закона за специалните разузнавателни средства и по Наказателно-процесуалния кодекс.

След разгорещените дебати и обществения отпор МВР и службите направиха много отстъпки от първоначалните си намерения за промени в Закона за електронните съобщения. Така разпечатки и трафични данни ще могат да се вземат само за тежки престъпления, т.е. за които се предвижда над 5 години затвор. Текстът за ползване на интерфейса отпадна, но се появиха съмнения, че директен достъп ще има по силата на записаните в закона "системи за мониторинг и други входно-изходни програмно-технически средства". Та остава да разберем какво ще се прави на практика. Операторите бяха задължени да дават информация в 72-часов срок, а не както първоначално се искаше - до 2 часа. И още нещо положително - справка за данни, която не се използва за образуване на досъдебно наказателно производство,



трябва да се унищожава в 6-месечен срок



от тричленна комисия.

Добре е, че за първи път МВР допусна обществен дебат и се съобрази с много от исканията. Но дотук с похвалите. Защото дебатът показа опасни тенденции. Основната е, че всячески се търси възможност за заобикаляне на Закона за СРС и НПК. Издиша аргументът, че трафичните данни и разпечатките не са като специално разузнавателно средство, понеже не разкриват съдържание. Защото става дума за информация за 12 месеца назад, която позволява изграждане на един завършен личностен профил - контакти, навици, какво и къде ходи. Като се има предвид и че ще се правят електронни досиета, нещата стават още по-тревожни.

Вторият проблем е странният плач на МВР и службите, че мобилните и интернет оператори не им дават навреме исканите от тях данни. Това е и забавно, и притеснително. Нормално е, когато нещо е спешно, да се отиде при съдията, да се вземе разрешение, да се отиде веднага с него при мобилния или интернет оператора и да не си тръгва, докато не се вземе съответната информация. Но има и друг абсурд. Тази информация съществува в сайтовете на операторите. За всеки регистриран абонат на мобилен оператор е известно, че



въпросните разпечатки са там



и всеки може да си ги гледа, като влезе с абонатния номер и някаква парола, която обичайно се получава, като се изпрати sms. И няма никакво забавяне.

Притеснително е също, че се отваря възможност процедурата между заявителите, съда и операторите да протича по електронен път. Макар че това ще става при спазване на Закона за електронното управление и Закона за електронния документ и електронния подпис, няма гаранциите срещу пробив. Освен това може и лесно да служи за оправдание за изтичане на данни в неправилна посока.

Тук е мястото да се отбележи, че промените предвиждат служител на МВР, който злоупотреби с информация, да се глобява с до 5000 лева. Твърде смешна санкция, като се има предвид колко пари могат да платят за такава информация организираната престъпност или корумпирания елит, например. Още повече че са много случаите, които са достатъчно показателни за това как не се търси никаква отговорност и всичко се замита, когато се окаже, че има нередност или злоупотреба. Да вземем т.нар. разработка "Галерия", за която бе установено, че са събирани телефонни разпечатки за десетки хора. При това с напълно неясна цел и още по неясен резултат. Така и никой не бе наказан. Какво да говорим за хилядите случаи, които просто не са известни.

Затова и трябва да се предвиди много по-строг контрол и тежки санкции - включително и много години затвор. Защо по примера на САЩ и българското Министерство на правосъдието да не прави одит на всички искания и всички получени разпечатки - за какво са били нужни, какво е направено с тях, колко са послужили за разкриване или предотвратяване на престъпление, ако не са, дали са били унищожени. Или пък това да направи прокуратурата. Защото контролът на някаква парламентарна комисия, на комисията на лични данни или това, че ползвателите на разпечатки щели да дават доклади веднъж годишно в парламента, едва ли ще работи. Да не говорим, че и хората нямат право да се оплачат или да поискат проверка дали за тях е искана такава информация.

Всичко трябва да е просто, ясно и контролирано, за да няма съмнения. Защото в противен случай може да се окаже, че пътят към абсолютната власт е постлан с трафични данни и разпечатки.