В предходни броеве ви запознахме с лицата, които имат право на обезщетение при безработица, както и с размера на обезщетението и сроковете за неговото получаване. Сега ще поясним при какви условия се спира и прекратява получаването на обезщетение и как се обжалват тези актове.

Поначало обезщетенията се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с

разпореждане на длъжностните лица, на които е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ).



Спиране и прекратяване на обезщетението за безработица



Веднъж отпуснато, получаваното обезщетение може да бъде спряно или прекратено.

При спирането има период от време, през който обезщетението не се получава. Такъв период е уреден в Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) в случаите на получаване на обезщетение за временна неработоспособност. Когато се получава обезщетение за временна неработоспособност (най-често поради болест) обезщетение за безработица не се получава, т. е. спира се получаването му.

Безработният е длъжен да декларира пред териториалното поделение на НОИ настъпването и отпадането на временната неработоспособност. От момента на отпадане на основанието за спиране, изплащането му се възобновява за оставащия период, т. е. до края на индивидуално определения период от време, през който се получава обезщетение за безработица.

В КЗОО са уредени няколко хипотези, при които получаването на обезщетението се прекратява (чл. 54д). Това са случаите при които регистрираният безработен:

1. е започнал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 КЗОО. Поначало той е длъжен да декларира пред териториално поделение на НОИ настъпването на това обстоятелство в 7-дневен срок;

2. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;

3. не е изпълнил задължението си да декларира определени от закона обстоятелства;

4. е починал;

5. е с прекратена от Агенцията по заетостта регистрация. Законът задължава агенцията да уведоми незабавно НОИ за настъпването на това обстоятелство.

Трябва обаче да се знае, че ако са налице уважителни причини безработният да не е декларирал започването на някаква трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, и представи доказателства за наличието на тези причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период.

По съществуващия и досега начин е уредена хипотезата на започване на трудова дейност по време на получаване на обезщетение за безработица. При условие, че тази дейност е преустановена след по-малко от 9 месеца, лицето ще има право да получи обезщетението за безработица за оставащия му първоначално определен период.

Вече в закона е уредено



възстановяването на добросъвестно получено обезщетение



за безработица (чл. 54е КЗОО).

Става дума за лицата, които са получавали обезщетение за безработица, но в по-късен момент уволнението им е обявено за незаконно (от съда или от работодателя). В този смисъл те неоснователно, но добросъвестно са получили обезщетението като безработни. Поначало добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане, но в този случай те трябва да бъдат върнати. Това е така, защото в резултат на отмененото уволнение лицата могат да получат други обезщетения, т. е. те връщат получените суми, ако са получили другите обезщетения.

Хипотезата "връщане" обхваща освен работещите по трудово правоотношение, получили обезщетение за времето, през което са останали без работа в резултат на незаконното уволнение (чл. 225, ал. 1 КТ), и тези, които работят по служебно правоотношение по Закона за държавния служител (ЗДСл) и са получили такова обезщетение (чл. 104, ал. 1 ЗДСл). Става дума включително и за лицата, получили аналогичните обезщетения по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните работи.

Тези лица трябва да възстановят изплатените парични обезщетения за безработица за периода, през който са получили обезщетението по съответните закони.

За целта законът е създал едно задължение за трети лица - бившите им осигурители. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по съответните закони онези, които са ги изплатили (т. е. работодателят, органът по назначаването и т. н.) са длъжни да представят копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на НОИ. Въз основа на тези документи длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за възстановяване на сумите. То трябва да се съобщи на регистрирания безработен и както ще видим, подлежи на обжалване. Ако не бъде оспорено, разпореждането подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Тук следва да поясним две неща:

1. В описаните по-горе случаи на възстановяване при добросъвестно получаване на обезщетението лихва не се дължи.

Недобросъвестно получените суми обаче се дължат заедно със законната лихва.

2. Лицата, които не са издължили неоснователно, но добросъвестно получените пари, нямат право отново да получават обезщетения, ако пак станат безработни.



Обжалване



Актовете (разпореждания), с които се произнасят длъжностните лица, могат са бъдат обжалвани. Ако не са обжалвани, разпорежданията влизат в сила и подлежат на изпълнение.

На обжалване подлежат разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, както и за възстановяване на неоснователно получени обезщетения. Жалбата се подава пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в 14-дневен срок от получаване на разпореждането.

В едномесечен срок от получаването на жалбата ръководителят на териториалното поделение на НОИ трябва да се произнесе с мотивирано решение. С него той може да отмени разпорежданията и да реши жалбата по същество. То се съобщава на заинтересованата страна в 7-дневен срок от постановяването му.

Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Съдът разглежда делата по реда на Закона за административното производство.

Въобще всички процедури (включително и съобщения) във връзка с разглеждането на жалбите се извършват по реда на Закона за административното производство. Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

Ще отбележим нещо важно - за делата, свързани с обжалване на решения на ръководителя на териториалното поделение, осигурените лица не внасят държавна такса. При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита (вж. чл. 117-120 КЗОО).