"Осъдих работодателя си и ми предстои в 14-дневен срок да взема решение дали да се възстановя на работа или да поискам само отразяване на стажа в трудовата книжка и изплащане на отпуските. От администрацията на предприятието обаче ми обясниха, че не знаят основанието за изплащане на отпуските. Какво казва законът в тези случаи?" Пита Кънчо Георгиев



Отпускът се предоставя на работника или служителя, за да възстанови физическите и психическите си сили. Чл. 178 от Кодекса на труда (КТ) забранява компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор на работника или служителя се полага парично обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява от полученото средно дневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

В конкретния случай времето, през което читателят се е съдил с работодателя, се зачита за трудов стаж. Когато работникът или служителят е бил без работа поради признато за незаконно уволнение, периодът, който се признава за трудов стаж, е от датата на уволнението до деня на възстановяването му на работа. Ако работникът или служителят не се яви на работа в 14-дневен срок от подаване на заявлението до работодателя, трудовото правоотношение се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие.

При условие че работодателят откаже да изплати полагащото се обезщетение, работникът може да отнесе жалбата си до Областната инспекция по охрана на труда или да се обърне към прокуратурата за неизпълнение на съдебно решение. Освен главницата, при забавяне на плащането работодателят дължи и мораторна и законна лихви върху главницата от датата на поканата до директора си, респективно от завеждане на дело в районния съд. След влизане на съдебното решение в сила, работникът има право да се снабди с изпълнителен лист за присъдените му суми. След това съдия-изпълнителят принудително събира присъдените и дължими и суми най-напред чрез призовка до директора за доброволно плащане, а след отказ чрез запориране на сметките на фирмата и блокиране на необходимите суми, покриващи плащането за работника или служителя.