Христо Стоичков, който е една дестилирана есенция на българския национален дух, даде интервю за испанския вестник "Спорт", препечатано или преразказано и в нашата преса. Прелитащият го чете в "24 часа", гризейки молив и си подчерта следния пасаж: "...Не ставам за политик... Не пожелах, защото реших, че с моя характер мога да направя много глупости".

Колцина в политическия живот у нас са способни на такава самооценка? Въпросът е реторичен.

Косвен показател колко струват висшите ни политици е например едно възклицание на ББ. "Стандарт" преразказва стенограма от заседание на МС, в която Вежди Рашидов се оплаква, че консултантите искали много пари, за да работят за министерството. "Това означава, че вие предлагате експерти, на които да плащам по два-три пъти по-големи заплати от вашите. - разсъждава ББ и продължава логически: - Тогава дайте ми експертите за министри. Значи те са по-ценните".

Санданският неуморен сокол Янев например категорично не е готов да се изправи срещу себе си и да се проумее. Той си живее, тъй както умее: "Яне се продава срещу промяна в конституцията", докладва "Дума" - ЯЯ бил готов да излезе на политическата магистрала и да си продаде най-милото (политическият актив) срещу подкрепа за насрочване на избори за ВНС и промени в основния закон. Защо се е фиксирал толкова в това величаво, великолепно и великанско ВНС - и той не знае, ама се е навил здраво.

Бившият яневист Димитър Абаджиев пък е дал интервю за "Монитор", където анализира разпадналата се връзка с поредната му партия. Той разсъждава публично за "антиислямистките" акции на ДАНС в Родопите миналата година и ролята на РЗС в тях. Акцията в Рибново може и да била пиар на Янето, обаче - "Аз съвсем искрено мислех... че това се прави не в полза на РЗС, а просто държавата си върши работата".

А това косвено говори, че ако човек не е природно глупав, може да участва в политиката и само представяйки се за слаб в мозъка - върши работа.