Каквато държавата - такива и кучетата й. Все повече напоследък ставаме безстопанствените. Сигурно защото за нас се полагат грижи - обезпаразитяват ни, кастрират ни, водят ни на отчет (нищо чудно някой ден и на кино да ни заведат - да гледаме "101 далматинци"). И ние - какво? - волно се щураме насам-натам (тия, дето сме по-окумуш, даже тихомълком се качваме я в трамвай, я в автобус), пазим се от наглите автомобили, събаряме кофите за боклук (с контейнерите обаче виждаме зор, та се налага да скачаме вътре), па тършуваме ли, тършуваме - гледаме да оцелеем, без обаче, между нас казано, да виждаме особен смисъл. И на това, моля ви се, му викали свобода!

Ама на нас хич не ни се ще да сме чак толкоз свободни, затова си търсим си някаква територийка - я до вход на жилищен блок, я до сергийка... А някои успяха съвсем да се уредят в живота, въпреки безмилостната конкуренция.

Но да си дойдем на думата. Имаше в квартала една помиярка, на която кой знае защо й викаха Власт. Е, тя съвсем се беше уредила - живот си живееше пред месарницата. Косъмът й - загладен и лъскав като костюм на паркетен лъв. Леле, как се дистанцираше от себеподобните си тая кучка, наречена Власт! Не ни даваше да припарим до месарницата - лаеше оглушително, зъбеше се свирепо, даже хапеше безмилостно. Ех, хранеха я нея там най-редовно и при това много добре - не деянеше на постна пица.

Да знаете само как й завиждахме на тая кучка, наречена Власт! И как я ненавиждахме, мамицата й мръсна! Защото тя всячески си демонстрираше превъзходството. Неведнъж бяхме опитвали в яда си да й препикаем територията и винаги опитвахме острите й зъби, яки и лъскави от готини кокали.

Но и когато й се умилквахме, тя пак не споделяше конюнктурното си щастие с нас. Абе гадна кучка, наречена Власт! Нито милост проявяваше, нито разбиране. Защото изобщо не знаеше какво е глад. Гладът беше по-лошо от това да те удари автомобил - автомобилът мине и замине, а гладът остава да те мъчи.

Но пък да знаете какво чудо беше, когато се разгонваше тая кучка, наречена Власт! Всички тръгвахме, забили провиснали носове зад нея, ходехме като изоглавени и всеки се надяваше точно него да го огрее откъм опашката й, дето си я виреше като попфолк певица бюста.

А тая кучка, наречена Власт, си правеше избора най-вулгарно - насред площада или насред булеварда. Така че да спре цялото движение, включително и трамваите. А хората (нали си нямаха работа зарад перманентните съкращения) гледаха. И се кефеха като на турски сериал.

Какво пък толкова всъщност беше станало - някакъв си се заклещил с някаква си кучка, наречена Власт! За сеир на воайорите и за материал на жълтата преса...

А после - какво? Всичко си тръгна постарому.

И един ден тая шибана кучка, наречена Власт, докара пред месарницата десетина кутрета. Леле, как се изхранва такова нещо! Ама за нея това не беше проблем.

А воайорите от опашката пред месарницата (понеже баш тогава имаше промоция) изпаднаха в умиление. Даже една баба направо се разтопи:

- Мамини сладки! Ами че това са помиярчетата на нашата кучка, наречена Власт!

Пък един изсумтя, смело загледан в охранителната камера на близката банка:

- Тая държава кучета я яли!

А после погледът му падна върху мен. Отдръпнах се на повече от хвърлей камък и излаях:

- Пак нас ще изкарате виновни за всичко!