"И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Но разбрах, че и това е гонене на вятър, защото в многото мъдрост има много досада и който увеличава знание, увеличава и печал". (Еклисиаст)

С есенцията на този библейски цитат си послужи главпрокурорът, общувайки си с магистратите от ВСС. Б. Велчев се е нагърбил с нелеката задача да посредничи в изясняването на комплицираните отношения между МВР и съдебната система. "Разбирате обаче, че не всичко можем да кажем" - рекъл той на магистратите (цитиран от "24 часа") и добавил: "Познанието носи печал". От дописката по никой начин не става ясно какво именно са искали да научат висшите съдии от Велчев и защо той "обаче" не може да ги осведоми/опечали.

"Вече стигнахме до ситуацията "за съдия или лошо, или нищо", цитира същият вестник върховен съдия с печален образ, нарочен, че е гулял с разследван. "Висшите магистрати: Съдят ни само по слухове", разгръща магистратска драма на страниците си и "Труд".

Но дори и в мъката има своеобразно разделение на властите. Тегобите на изпълнителната власт не са като горчилките на съдебната: "Министър броди нощем из гробищата", пише "Новинар". Според героя на материала - културния министър Вежди Рашидов - "гробищата трябва да са приятно място за нощна разходка". Пак на тази тема се изказал и главният архитект на София, чийто коментар пък бил: крайно време е у нас да започнем "да погребваме мъртвите, а не да закопаваме умрелите".

Част от законодателната власт обаче трупа мълчание, което е злато: "Гербери в парламента станаха фикуси", разгласява "Стандарт". Повече от 100 депутати от ГЕРБ не са задавали изобщо въпроси по време на парламентарните питания. "Те са седели като фикуси в залата и са слушали отговорите на членовете на кабинета", пише вестникът и припомня, че "с това цвете по времето на Жан Виденов наричали мълчаливите депутати".

А фикусът не е някаква мислеща тръстика, че да се покрива с печал.