СПЕКТАКЪЛ тук чудесен се открива
завесата се дига и лампите угасват
а публиката гледа затаила дъх
.
на сцената излиза министера
и пуши
прави обороти на икономиката родна
облекъл униформа със пагони
показва че и той е подчинен
държи табела прошепвайки през зъби:
върви си джанков
колега стиснат
.
а другия отвръща:
не мога защото немам лотка
да плувам във бурното море
пък тука си ми е добре
на острова стабилен
.
на сцената явява се министера военен и вика
заплати пак ще има за мойто министерство
парички има за повече дори
.
отзад пристига група войници с униформи
до тех вървят и полицаи намръщени сплотени
решени твърдо да се борят за своите права
и всичките мърморят недоволни
.
а в тоз момент на сцената прониква лъч
отгоре просветва светлина в която
величествено бавно се спуска Той
и произнася бащински:
не бойте се деца за утрешния ден
ше има хлеб за сички
ше има магистрали и метро
само потърпете година две поне
защо тогаз не хванахте едрите бандити
които ви окрадоха заплатите мизерни
сега ше требе аз да ги ловя
и да ги карам да носят топките си на тепсия
за да не им ги късам лично
защото секи знае вече -
държавата това съм АЗ
.
и в тоз момент се чува глас:
брожение се носи из синдиката
мърморят хората как таз държава
не може сметката си да направи
та взима от нашите заплати
.
тогаз се чува втори глас:
млъкни бе многознайко
това е политика
която нас не ни интересува
единствено което искаме
това е да не режат нашите заплати
виж кой е тук и сметай кой ша изгори
ний свещи палим вече за опело
и ридаем
за нашта майчица държава
а де са нейните чиновници и магистрати
нима и те не са засегнати от таз неправда
ти снощи гледа ли по панорама кво казаха
ако не ни орежат нашите заплати
ще дигнат дедесето
да видиш ти тогава рев
.
тогаз министера изсъска:
ах тези магистрати непослушни
не искат да работат без пари
и се опитват да си мислат
че независими са техните пари
сега ша видат те
намерихме им цаката нали
.
друг се обади:
и президента
и президента ше импичнеме нали
да знаят сичките умници
и мутрите и политици
кой командва тук
на кви се прават те
.
тогаз министрите извикаха във глас:
млъкнете
разбархте ли че вие нема как да изгорите
защо си мислите че ний сме тук
решенията ги зима нашия съвет
и ще предложим държавата да се закрие
а вий да се нагърбите да вършите това
което другите не мога и не искат
а сега
вървете си по домовете
.
тогава Той разгърна мантията царствено
и впери поглед некъде във далечината
посочи с пръст и се провикна гръмогласно:
нещастници и наглеци
погубили са милиарди за белене и цанков камък
ша влезат сички виновни във затвора
и те ще върнат откраднатите ни пари
но дотогаз на секи ще му е `инвитро`
но пак пари ще има за майки и пенсионери
за образование култура и за спорт
отде ша дойдат нема да ви кажа аз сега
а вие сички коланите стегнете
и сега
вървете с гордо дигнати глава
не бойте се деца
за утрешния ден
.
тогаз във дим и пушек
Той бавно се издигна
и се скри високо горе
светкавици блестят
боботи тътен
артисти и статисти се отеглят бавно
а сцената отново става празна
завесата се спуска плавно
музика звучи
от улицата идва детски глас:
хей тате тате кога ше се опраим
.
а на детето отговаря гласа на кръстю лафазанов:
ба ли му мамата тате
ше има
ше има
ше ходим на море през зима
но тати не може
не може
да пуска злато изотзад
.
в туй време артистите излизат пред завесата
и се покланят доземи
а публиката ръкоплеска бурно
и става на крака
и сълзи стичат се във техните очи
20 Март 2010
